Под това име в края на годината ще се появи първият ръчно рисуван пълнометражен анимационен филм в историята на киното. За лентата на полската художничка Дорота Кобиела и носителя на "Оскар" Хю Уелчман са използвани копия от картини на Ван Гог. В проекта участват над 100 художници, а единствената българка сред тях е Елизабет Христова. За предизвикателствата на филма, за изпитанието да копираш един от най-гениалните майстори на четката и за това какво всъщност означава да обичаш Ван Гог- с нея разговаря Айше Сали.
63 хиляди кадъра, 800 писма, 20 персонажа и още хиляди часове талант и труд. Такава е цената на обичта към Винсент. В любов на гениалния художник се обясняват стотина негови колеги, срещайки живописта и анимацията.
Елизабет Христова, участник в проекта: Лудост е да обичаш Винсент. Аз, както и всички колеги, които работим по проекта сме късметлии да сме тук. Това е прецедент изобщо в историята на Кинематографията.
"Да обичаш Винсент" е посветен на творчеството на Ван Гог. Всеки кадър е истинска маслена картина, а герои във филма са хората от неговите портрети. Онези, които са били най-близко до художника през последните месеци от живота му. За да се научат да рисуват като Ван Гог обаче, художниците преминават през специално обучение.
Елизабет Христова, участник в проекта: Втори Ван Гог няма как да има, но ние можем да копираме и освен точни копия на неговите картини, ние трябва да ги променяме според нуждите на филма понякога. Това което можем да направим, е чрез неговите картини и чрез тези писма, които лично той е написал, да се опитаме да разкажем неговата история.
Защото, както казва и самият Ван Гог в последното си писмото: "Не можем да говорим освен чрез картините си."