Близо 8 от 1000 деца умират всяка година заради липса на адекватни грижи

Статистиката подчертава еднозначно нуждата от промяна. 43 процента от децата в България живеят в риск от бедност или социално изключване. Едва седем процента от децата до три години имат достъп до форми на грижа. Според подписаните нормативни документи и стратегии на Европейския съюз до 2020 година процентът трябва да е поне 33.

Джулиус оп де Беке, Генерална Дирекция „Заетост, Социални въпроси и Приобщаване“, Европейска комисия: "България инвестира успешно в инфраструктурни проекти, пътища и Европейската комисия приветства това, защото несъмнено това са важни стъпки за развитието на икономиката ви. България обаче трябва сериозно и отговорно да помисли за бъдещето и инвестицията в човешки капитал, най-вече при децата. Необходими са решителни мерки".

Тони Томпсън, представител на Световната банка за България: "Доклад на "Световната банка" показва, че всеки инвестиран долар, вложен в ранното детско развитие носи възвръщаемост от 6 до 17 долара, а при най-малките деца тя достига 25%.

Джулиус оп де Беке, Генерална Дирекция „Заетост, Социални въпроси и Приобщаване“, Европейска комисия: "Тези инвестициите се връщат много бързо, обикновено за период под 10 години.

Европейските страни, които инвестират най-много в децата си имат и най-висока раждаемост, както и високи образователни постижения. Затова и България има спешна нужда от създаване на национална стратегия за ранно детско развитие. Представители на Европейската комисия и Световната банка приветстваха усилията в тази посока на фондация "За нашите деца", която днес организира кръгла маса по темата. Една от тревожните тенденции е, че още по време на бременността, жените без здравно осигуряване у нас често нямат достъп до здравни грижи. Заради това продължава да бъде тревожно висок броя на децата, които биват изоставяни при раждането.

Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация "За нашите деца": "Практиката ни е да прекратяваме грижата за българските деца в медико-социални домове, съвместно с вашата медия ние постигнахме успех в тази насока. Но още много работа ни чака".

Отделенията за недоносени, домовете за медико-социални грижи за деца в момента са пълни с деца. Това са над 1200 деца, които днес не трябва да са в лечебни заведения.

Според международните експерти, в България са налице редица негативни тенденции по отношение на ключови индикатори за детското благосъстояние, които показват, че националните политики и институционална рамка не са в състояние да отговорят на потребностите на децата и техните семейства, особено на тези от най-уязвимите слоеве на населението. Служебният здравен министър Илко Семерджиев съобщи днес, че наредбата за стандартите за ранно детско развитие вече е готова и е публикувана за обществено обсъждане. Тя беше обмисляна и подготвяна с години от педиатри, педагози, представители на образователното и здравното министерства, съвместно с учени от Софийския университет, БАН и УНИЦЕФ.

Илко Семерджиев, служебен вицепремиер по социалната политика и министър на здравеопазването: "Приложенията към нея са много мащабни и са основани на научни доказателства. В този смисъл смятаме, че най-после се обръщаме към нашите деца по един наистина достоен начин. Не само чисто емоционално, но и базирани върху постиженията на световната наука".

Наредбата е само инструмент, който ще позволи при отклонения от нормалното развитие при малките деца, да се действа в рамките на закона и на европейските препоръки. Необходимо е да се разгърне дейността на социалните работници и на медико-социалните домове, което би било възможно, чрез създаване на национална стратегия за ранно детско развитие.