ЕК представи четиринадесетия доклад за България по механизма за наблюдение

В доклада се посочва в кои области беше отбелязан напредък по отношение на установените показатели през последните 12 месеца и къде са необходими допълнителни стъпки, пише в съпътстващото съобщение. Цитиран е заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, според когото през изминалата година България е предприела някои важни стъпки, за да върне реформите на дневен ред. Сега е време да се премине към следващия етап, като стратегиите за съдебна реформа и за борба с корупцията бъдат последвани от действия и доведат до конкретни резултати, посочва Тимерманс.

Прочетете ТУК пълния текст на доклада.

Приетото изменение на Конституцията на България, направено с оглед на реформата на съдебната система, което потвърждава политическата воля за изпълнение на стратегията за тази реформа, трябва бързо да бъде последвано от приемането на оставащите законодателни инициативи. Комисията приветства желанието на България да разчита и занапред на техническа помощ и експертен опит в подкрепа на процеса на реформи, като ЕК е предоставила необходимите за това средства.

Настоящата година трябва да бъде годината, през която българите ще усетят действителен напредък. Постигането на действителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и по делата, свързани с организираната престъпност, остава най-сериозното предизвикателство пред България и затова трябва да е първостепенен приоритет, коментира Тимерманс.

През 2015 г. България предприе някои важни стъпки, за да върне реформата на дневен ред след период, през който политическата нестабилност явно спъваше напредъка, пише в съобщението. Двете национални стратегии за съдебната реформа и за борбата с корупцията представляват подробен план за действие. Ясно е обаче, че превръщането на тези стратегии в конкретен и осезаем напредък ще бъде основно предизвикателство през 2016 г.

През декември България измени своята конституция. Макар в измененията да има някои значителни промени в сравнение с първоначално предложения текст, приемането им все пак представлява важна стъпка към реформа на Висшия съдебен съвет, който управлява българската съдебна система. Сега трябва да бъдат предприети последващи действия, за да може пълният набор от промени, предвидени в стратегията за реформа на съдебната система, да се превърне в законодателство, се посочва в текста.

Други инициативи се натъкнаха на пречки, по-специално стратегията за борба с корупцията.

Народното събрание отхвърли законопроекта, целящ да създаде нов единен антикорупционен орган. Правителството обяви намерението си да внесе повторно предложението в изменен вариант, но отхвърлянето подчерта липсата на политически консенсус по процеса на реформи, отбелязва ЕК.

Бавният напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и по делата, свързани с организираната престъпност, продължава да подкопава общественото доверие в способността на българските органи да осигурят правосъдие. Същото се отнася и до несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни скандали като този, свързан със

Софийски градски съд през 2014 г. Фактът, че по много от препоръките в доклада от 2015 г. трябва все още да се предприемат действия, подчертава липсата на решимост в усилията на българските институции в ключови области на съдебното управление, заявява комисията.

Според доклада процесът на наблюдение по механизма, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на ЕК и някои държави от ЕС, продължават да оказват ценна подкрепа за усилията на България за реформи. Комисията настоятелно приканва България да ускори напредъка си в изпълнението на отправените от нея препоръки във връзка с реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност.

Прочетете тукТехническия доклад. (вариант на английски)