Имало ли е потоп в Черно море?

Мария Чернева - И искате да кажете, че това някога е било суша?

Проф. Джон Адамс - ръководител на археологическа експедиция Черно море: Да, може би. Според някои теории нивото на Черно море е паднало само с 40 метра от сегашното, според други - със 110-120. Ако последното е вярно, то тогава всичко, което виждате до земята е било суша. И морско дъно тук, би трябвало да пази следи от живота на хората.

Д-р Калин Димитров - директор на центъра за подводна археология, Созопол: Всъщност този разказ е запазен в митологичното съзнание на човечеството и е трансформиран и дошъл при нас като разказ за потопа.

Разказът за библейския потоп беше подновен неотдавна от самите учени. Тук в Черно море той получи известни научни перспективи. И въоръжени с последната дума на техниката, международен екип морски археолози са решени да проучат безпристрастно фактите.

Д-р Калин Димитров: През последния ледников период, чийто максимум е преди около 20 хиляди години, големи количества вода на планетата са били затворени във вид на лед. Т.е. едно огромно количество вода се изпарява от океаните и не се връща.

Проф. Джон Адамс: Нивото на Черно море е паднало и е било отрязано от световния океан. Ние искаме да знаем какво е станало, когато водата се е върнала. Има много и различни теории, които изцяло си противоречат.

Д-р Калин Димитров - Въпросът за това, че може би Черно море е било с много по-ниско ниво отколкото е днешното и че това може да има пряко отношение върху културното развитие на хората и цивилизациите, които са обитавали неговите брегове така беше сложен на масата в началото на 90-те години.

Тогава, двама американски геолози Раян и Питман, които участват в проучвания на Босфора за изглаждането на тунел и мост, правят голямо откритие. Изследванията им установяват на дъното огромен, стръмен каньон издълбан в скалата, за чието съществуване никой не е предполагал.

Д-р Калин Димитров: И както те казват - това ни заприлича най-много на колорадския каньон и почнахме да си мислим, че е създадено от течаща вода. Те твърдят, че Босфора се отворил и водата на Средиземно море е нахлула в Черно море преди около 7000 години, и че изравняването на двете на нивото на двете морета е станало много бързо за няколко години

Проф. Джон Адамс: И нашата идея е да се опитаме да изследваме археологията на Черно море и да вземем достатъчно геофизични данни и геогологични образци, да се опитаме да допринесем повече данни специално за този период, за да отговорим на тези въпроси.

Това е третият им сезон в Черно море. Тази година са на борда на норвежкия Хавила Събси, оборудван с всевъзможна техника за изследване на морското дъно. Конструирани за целите на петролната промишленост, тези страхотни подводници Всъщност промениха революционно работата и възможностите на учените.

Проф. Джон Адамс: Изследвахме вероятно 2 хиляди квадратни километра от българското черноморско дъно с авангардна геофизична техника. Важно е да картираме морското дъно, за да изберем местата, в които да пуснем сонди и за вземем проби от дъното.

Д-р Калин Димитров: Едно от най-важните изследвания, които правим е събирането на данни за статиграфията на дъното.

И тази красавица им дава всичко необходимо. Движи се заедно с кораба на 20 метра от дъното и сканира по пътя си и повърхността, и в дълбочина.

Мария Чернева - Досега е плавала!

Любомира Трендафилова - геофизик: Да.

Мария Чернева - Подводница или ... как го наричате?

Любомира Трендафилова - Ами всъщност това е R.O.V или дистанционна система за измервания... Това са сензорите на поддънния профилограф, който дава вертикален разрез геоложки разрез на дъното .

Д-р Калин Димитров - Това са данните от профилографа.

Мария Чернева - И тези слоеве говорят ли нещо?

Д-р Калин Димитров - Тези слоеве са се натрупали на дъното на морето при различни екологични условия и границите между различните слоеве маркират промени в климата, промени в солеността, промени в движението на морето Тези пластове можем съвсем спокойно да кажем, че са един запис на промяната на климата и условията в Черно море

И точно от такъв запис се нуждаят учените. Но трябва внимателно да подберат мястото, от което за вземат проби. Сондата им може да пробие дъното само 6 метра, като трябва да стигне до твърда скала.

Д-р Калин Димитров - Този контейнер е импровизираната лаборатория работилница за обработка на ядките. Ядките, които са извадени от сондажите, се съхраняват в хладилник, тъй като се съдържат биологични вещества и да не започне процес на гниене. Ето тук има седименти, които сме преценили, че могат и да не седят в хладилника, тъй като са по-скоро пясъчни.

Както се вижда, съдържа морски пясък и в горния си край има и някакви други седименти, по-едри миди и по-едър пясък, т.е. значи на това място е имало някаква промяна в условията, които са променили средата от такава каквато е по-скоро прибойна, която е с едри миди и едър пясък към друга, която е на по-голяма дълбочина, която съдържа много по-фин пясък.

Проф. Джон Адамс - Ако имате останки от сладководни организми в по-късните слоеве може да се види момента, в който тези видове се адаптират към солена вода и това може да е резултат от това, че сладката вода се е сменила със солена. Такъв вид доказателства ние търсим от тези проби.

Любомира Трендафилова - Това е многолъчевия ехолот. Дава дълбочинен модел на дъното, като определя много точно дълбочините и релефа на дъното също така.

За трите сезона на експедицията, са успели да проучат доста обширна част от дъното на юг от Бургас. Пробите тепърва ще се разчитат от седиментолози от университета Саутхемптън. Доста обемна работа, вероятно ще отнеме повече от година. Но учените да убедени че са направили достатъчно сондажи, които да им подсигурят верния отговор - С колко е паднало нивото на морето, колко бързо се е качило и кога. Имат и добра отправна точка във времето от проучени вече потънали древни селища.

Д-р Калин Димитров: Тъй като тука имахме проучвания и знаем, че има праисторически селища в района на Бургас, Атия Созопол, Ропотамо, Китен и затова проучването е съсредоточено в южната акватория на България

Проф. Джон Адамс: С тези съвременни роботизирани уреди можем бързо да сърфираме по дъното, да изследваме огромни площи и с добра резолюция и повече детайли. За това доскоро само мечтаех.

Любомира Трендафилова: Ето това е странично сканиращия сонар, дава реално изображение на морското дъно като с него най-вече може да се регистрират и тези корабокрушения.

Подводният скенер успява да засече множество потънали съдове по дъното. И учените не пропускат възможността, която им дават технологиите на кораба, за да ги проучат. На ход е другият подводен апарат, снабден с множество камери. И гледката от мониторите често оставя без дъх учените.

Току-що са открили невероятно запазен кораб от 3 век, с целия си товар амфори. Никой до този момент не е виждал как изглеждат корабите от това време. В по-сладководното Черно море, в което не виреят дървояди, в нискокислородните му води дървото се консервира с хилядолетия, както никъде другаде.

Следва серия от хиляди снимки с висока резолюция, които селектирани и комбинирани дават триизмерен модел на кораба. И кораба буквално може да се огледа на 360 градуса. За първи път учените имат подобна възможност.

Проф. Джон Адамс - Питахте кой ми е любимият кораб. Ето го ...Той е изключително добре запазен.

Мария Чернева - Е, чак изключително...

Проф. Джон Адамс: Не, наистина е изключително! Като се сравни с другите кораби от този период.

Корабът е от 13 век и е първият образец от това време, който може да се види.

Проф. Джон Адамс: Корпусът е с идеална форма. До сега,имахме представа как са изглеждали тези кораби от релефно изображение от църква в Италия. Тук имаме корпус, кормилна площадка , бордово странично кормило и мачта. Но една сега виждаме как е изглеждал в реалност. Доста по- различен. виждате ли...тук даже се вижда бронзов съд за готвене на палубата това е изключително

Подобни 3Д изображения, изчерпва всякаква необходимост се вади кораба. Защо им е да се гмуркат, като могат да го изследват дигитално. Още повече - могат да си изпринтират колкото си искат голям 3Д модел. И смело да крачат в миналото

Проф. Джон Адамс: Вероятно така е изглеждал и кораба на Марко Поло и такива кораби през Средновековието са акостирали по пристанищата на Пиза, Генуа и разбира се Венеция

Работата на тази експедиция дава десетки поводи да се говори за например за невиждано от никой до сега или пък за първи път в света на науката въобще. И това съвсем не е края. А само началото на новите технологии, които могат да изцяло подводната археология и историята за света, която може да ни дадат.

Повече за най-мащабната рхеологическа експедиция в Черно Море вожете да видите във филма "Потъналата история на Черно море" от рубриката "В кадър" ТУК