Фотографите и Руско-турската война

Всъщност, всичко започна от един разговор за военните фотографи през 20-ти век. И тогава Иво Хаджимишев разказа една история за това какво е да си на фронта с камера в 19-ти век.

Знаех, че Кримската война (в средата на 19 век) е била заснета, знаех, че и Гражданската война в САЩ също е била снимана, допуснах че и Руско-турската война е била заснета, разказа на 3 март Иво Хаджимишев.

През 2008 година с помощта на фондация "Млада България" той тръгва по дирите на фонтовите фотографи през Руско-турската война

А да работиш на фронта по онова време е истинско предизвикателство. И все пак хората зад камерата са работилипо възможно най-качествения и сложен начин, смята професионалистът.

Иво Хаджимишев, художник-фотограф: Защото по това време, както може би знаете, по това време се е работило върху стъклени негативи. Вече има стъклени негативи. Не знам дали е бил сухият процес още... вече, познат, но по принцип плаката се слага в една касета на гърба на камерата след като е фокусирано всичко и е нагласено. Общо взето петминути са били необходими... пет-десет минути за да се пристъпи към фотографирането. Но даже на открито и на силна слънчева светлина хората е трябвало да стоят неподвижни да кажем, една осма, една десета от секундата, за да бъдат на фокус.

И ако днес "фотошопът" е нещо съвсем естествено за нас - не си мислете, че "поправянето" на фотографиите е патент на съвремието. Иво Хаджимишев разказва една история за "бащата на фотошопа" - ретуша. Вижте я във видеото.

Иво Хаджимишев подготвя колекция от забравените фотографии на основата на два източника. Единият са императорските албуми на руския държавен глава, а другия е албум на придворният фотограф на Карол Първи Франц Душек.

Много малко хора предполагаха, че тези фотографии ги има, признава Иво Хаджимишев.

Иво Хаджимишев, художник-фотограф: Самите руснаци не знаеха, че има фотографии при тях. И затова, разбира се, ние ги намерихме (част от фотографиите в техния Архив за кино и фотодокументи, който се намира в едни подземни помещения, строени от немски военнопленници в покрайнините на Москва. Изключително интересно място! Там са императорските албуми, скоито ние работихме. И вече когато беше комплектована изложбата от Русия, съвсем случайно научих, че един друг българин, български историк и бивш управител или директор на Варненския клон на архивите - г-н Дряновски.(Той е бил малко преди това в Риека на една международна конференция) и, ето, там архивите, частните колекции са били регистрирани и директорът на архива в Риека му е казал "Абе, тука има една колекция от снимки от Руско-турската война. Интересуват ли те?" Отиват при собствениците на тези албуми. Те са потомци на един български дипломат, който не се е върнал в България по време на Втората световна война и след нея. Обаче хората са си регистрирали тази собственост. И г-н Дряновски така се връща с едни безценни фотографии, които са правени от придворния фотограф на Карол Първи Франц Душек. И те невероятно се допълват стова, което ние донесохме с г-жа Банялиева. Тя пътува с мен като историк, експерт и консултант. Сега в момента тя е директор на Музея на авиацията в Пловдив. Тези фотографии на Душек - те са вече близо до важните персони: до генералите, до императора, до краля на Румъния. Докато Иванов фотографира руския войник, или финците, финландците, живота и в битка и в окопите.

Горе: войниците на фронта.

Долу: висшите чинове.

Тези фотографии стигат и до медиите, както бихме казали днес. В 19 век това са печатните издания. А ако се чудите как е правен паметника на Цар Освободител - вижте във видеото историята на снимката цар Александър на кон.

Къде сме ние, както бихме казали днес.

Иво Хаджимишев, художник-фотограф: Българите в тия снимки, които аз намерих, за жалост с едно малко изключение, са във втория план. Те са тези, които надничат в кадъра, нали, и попадат вътре в него. Но изключението е много достолепно - един български охранител, който е заснет на кон и е - така, горд българин в хубави дрехи.
Има изключително интересни неща. Да кажем, полева болница. Много хубава, много интересна снимка на фона на български къщи, но пак около Плевен. Там се виждат и щабните палатки на руската армия, които са от много дебела кожа с място за комин, за отопление и с персийски килими вместо врата

Иво Хаджимишев, художник-фотограф: Има изображения, които са, просто за мен емблематични - войници, силуети, в една мъгла горе на прохода, който е бил основната връзка между Лом и София в Стара планина. В една мъгла. Това е художествено произведение! Разбирате ли, просто няма друга дума! И профила на един руски офицер на фона на Одрин. Фотографиите от Сан Стефано, по които са направени гравюрите, които са световно известни. Голямо преживяване беше докосването до тези архиви. И фактически съставянето на тази изложба в 2008 година даде тласък за мен в по-нататъшния ми до ден-днешен живот. Защото аз се посветих на издирването и съхраняването и реставрирането на стари изображения от 19 век - началото на 20 век. тогава, когато фотографията е наистина истинска фотография.