Гласът на осъзнатото отчаяние в Оброчище

Николета от село Оброчище: Имам чувството, че тука в туй село сме забравени от Господа.

Николета, на 20. Гласът на осъзнатото отчаяние в Оброчище. Пред списъка, който трябва да ги обедини.

Николета от село Оброчище: Eто го Петко Недялков Петков - Перуника 2. И той замина в чужбина, жена му и тя. Повечето хора в чужбина заминаха...

Николета - бъдещето, което се сбогува с имената от миналото. Бъдеще, пораснало с вярата, че никой не се връща, защото там е по-добре. А тук е грозно.

Николета от село Оброчище: Да дойде някой да ми каже - ние гласуваме честно, не купуваме гласове, какво ми говорите бе, какви са тия работи. Цяла България е туй нещо, в цяла България и депутатите и всичко е продажно, всичко…

"Работя за 20 лева 13 часа. За 20 лева без почивка, споделя шофьор.

"То само се казва, че няма, купуване и продаване е престъпление, ама...", споделят местни жители.

Спаска Петрова: Никой не е заминал от свобода и от хубост.…

Свободата да създаваш бъдеще и единодушието на селото, че винаги има кой да го открадне.

Спаска Петрова: На изборите на магазина като застанеш, там ще разбереш - цели 50 лева и 20 лева само ромите, постоянно цял ден само такива пари развалят. Имам чувството, че не се страхуват от никого - там купчинка хора, полицаят се разхожда ей там. А те на купчинки, на купчинки зад училището. Те не се страхуват сегашните. Пък българите се настройват и казват на нас пък не ни дават, пък искат да гласуваме, няма да гласуваме. И на изборите не вярвам. Има тука хора на центъра казват - никой не гласува за тези там, а а в другия ден той спечелил. В България е така.

А бъдещето на Оброчище вече знае кога ще замине. И ще се превърне в име от списъка, коeто няма да има кой да прочете.