Все повече европейци предпочитат градското селско стопанство

Проектът се казва Boeren Bruxsel Paysans, а стойността му е близо 3 милиона евро.

Градско селско стопанство. Звучи противоречиво. Всъщност това е термин, който Европейският комитет по регионите използва, за да опише един от приоритетите си.

Идеята е хора, които живеят в града да имат земи в предградията, за да произвеждат екологично чисти плодове и зеленчуци за семействата си, а защо не да станат и земеделци. Граждани в полето.

Натали Вандунабиел - земеделски производител: Преди бях медицинска сестра и ме сполетя така нареченият бърн аут - професионално изтощение. И когато се почувствах тотално депресирана, единственото нещо, което ме изкарваше от дома беше градинарството.

Оурелиа - земеделски производител: Преди да стана фермер учих "Политически науки", а после завърших и магистратура в областта. Докато учех, осъзнах силата на земеделието да задейства обществени процеси, промяна в нагласите за по-добро.

Мартин Рутс - сътрудник по проекта: Това, което се заформя тук, е едно фермерство с богато разнообразие, с много висока икономическа, социална и екологична стойност.

Край белгийската столица Брюксел тази идея работи добре. И за икономиката на региона, и за настроението на живелите му.

Натали Вандунабиел е отдала половината от живота си на медицината. Преди 4 години обаче оставя спринцовките и заравя пръстите си в почвата. Защото не издържа на напрежението. За да избяга от депресията, решава да стане земеделец.

Натали Вандунабиел - бивша медицинска сестра/ земеделски производител: Аз съм доста възрастна, на 47 съм сега, а тогава бях на 44 и реших да изпитам себе си.

За нейн късмет точно тогава стартира европейски прокет за градско селско стопанство. Тя е сред първите участници в проекта. Непосредствено след табелата за изход от Брюксел се изграждат така наречените "тeстови ферми". Те се представят безвъзмездно на кандидат-фермерите за 3 години, за да се научат и да спестят пари, с които след това стартират свой бизнес. През това време не получават финансова помощ.

Мартин Рутс - сътрудник по проекта: През тези 3 години те инвестират много малко, защото цялата инфраструктура, от която имат нужда, им се предоставя - земя, парници, системи за напояване. Така че те всъщност имат много малки разходи. Всеки фермер тук има от 15 до 25 акра, които могат да използват в рамките на 3 години от тестовия период.

Когато започнат свой бизнес, имат между половин и един хектар до 1 хектар за 1 фермер.

Мартин Рутс - сътрудник по проекта: Проектът, който виждаме тук, има потенциал да развие близо 100 хил. евро за хектар. Производство на много различни видове зеленчуци - около 50 и 100 различни видове зеленчуци на хектар.

Освен това създателите на проекта са измислили как да направят място на пазара за продукцията на новите фермери, така че да се вмъкнат между големите доставчици. Много е просто и е старо - между производители и потребители няма посредници. Няма транспортни фирми или супермаркети. Зеленчуците идват не от Перу, а от края на града. И са пресни. Земеделците директно се уговарят със семейства от града да изкупуват плодовете и зеленчуците им.

Мартин Рутс - сътрудник по проекта: Двете конкурентни предимства тук са качеството и близостта. Фермите се намират точно до потребителите.

А и цената не е толкова висока, защото разходите за производство са сведени до минимум. Така биологично чистите продукти не са лукс. Фермерите тук разказват, че търсенето на органична храна се покачва и списъкът на хората в Брюксел, които се абонират да получават такива плодове и зеленчуци е огромен.

Натали Вандунабиел - бивша медицинска сестра/ земеделски производител: Мисля, че много хора мислят за това. Но по-малко могат да си го позволят. И затова аз продавам кошници, за които хората могат да ми плащат предварително. Така знам колко трябва да засея и имам фиксирана заплата за годината, а и за тях цената не е висока. А и знаят къде и как са отгледани зеленчуците им.

БНТ: А доходоносно ли е да си земеделец край Брюксел?

Натали Вандунабиел - бивша медицинска сестра/ земеделски производител: Аз наистина обичам това, което правя но наистина не е доходоносно. От земеделието се печели само ако мамиш!

БНТ: Какво имаш предвид?

Натали Вандунабиел - бивша медицинска сестра/ земеделски производител: Пестициди, експлоатираш почвата до пълно изтощение, до смърт и повече нищо не расте там. Защото хората гледат да си купуват възможно най-евтините плодове и зеленчуци. И това притиска фермерите да произвеждат повече и повече картофи, повече и повече домати, но цената да е ниска. Но е ниско и качеството на това, което ядеш. Аз смятам, че земеделието е, за да се храним, а не за да забогатяваме. Защото доматите не са акции на финансов пазар. И заслужават много повече респект заради труда, чрез който се набавят.

Натали например наистина изкарва продукцията си с пот на челото, но щастлива. И спокойна. Казва, че трябва да мислим за това от колко имаме нужда наистина. Да е достатъчно. а не винаги да искаме още и още. Натали е доказателство, че европейският проект е не просто успешен икономически, защото се удовлетворяват интересите на потребител и производител, а е и полезен чисто в социален план.

Натали Вандунабиел - бивша медицинска сестра/ земеделски производител: Живея в града. Кварталът ми е от другата страна на Брюксел. На около 18 километра от тук по поречието на реката. Чак от другата страна.

БНТ: Всеки ден ли пътуваш?

Натали Вандунабиел - бивша медицинска сестра/ земеделски производител: Да, всеки ден пътувам и затова ми се иска да имам земя по-близо до дома ми. Мисля, че много хора имат тази романтична представа за този тип земеделие. Но наистина трябва да ти харесва да си навън и да живееш сред природата. Веднъж като си продавах доматите един човек ме попита "По-малко стресово ли е да си градинар?" и аз му казах "Знаеш ли.. Моят шеф е природата. Природата е неуморима, тя просто никога не спира.

БНТ: А как се чувстваш сега?

Натали Вандунабиел - бивша медицинска сестра/ земеделски производител: Чувствам се страхотно, чувствам се наистина добре, просто се надявам, че могат да ми намерят земя в града и да мога да стартирам мой собствен бизнес.

Това вече е успял да направи Оурелиа - млад фермер, който се занимава със земеделие от 26-годишен. Сега е на 30. Бил е част от проекта заедно със свои приятели и са успели след това да се задържат на пазара. Оурелиа опровергава с размах нашата стара приказка "Ако не учиш, ще копаеш". Завършил е политология. Уви, вместо Европарламента е предпочел полето. Дъждобрана пред вратовръзката.

Оурелиа - земеделец: Живея в града, но близо до тези земи. Но е малко изморително. Защото да бъдеш фермер изисква енергия, а и градът ме изморява. Социалните контакти - да се видиш с приятели, да излизаш. Трудно се съчетават тези два типа ежедневие. Но такъв е моят живот - двойнствен. Първата година спечелих 8 хиляди евро. Но заради разходите реалната печалба ми беше 1000 евро. Втората година направих 16 хиляди, а миналата година 32 хиляди евро. Така че всяка година удвоявах печалбата си. Тази година мисля, че мога да спечеля 60 хиляди евро.

Оурелиа не отрича, че с това образование може да си намери по-доходоносна работа. Но той се увлича по по-висша идея.

Оурелиа - земеделец: Това, което всеки човек прави всеки ден е да яде. И си мислех, ако можеш да достигнеш до всеки в дома му, може да стартираме промяна.

БНТ: А с какво се занимават родителите ти? Фермери ли са?

Оурелиа - земеделец: Никак не. Майка ми е учен, проучва моретата. Но в моето семейство винаги е биха поддържана жива идеята за промяна в обществото.

А промяната, за която младият фермер говори упорито е за връщане към природата. Такива са по-голямата част от участниците в проекта - идеалисти. Но има и прагматици.

Мартин Рутс - сътрудник по проекта: Хората, които се включват в проекта, са също много разнообразни, с различно минало. Някои идват, защото и преди са отглеждали храна за семействата си и знаят вкуса на истинското. Някои идват, защото работата им тежи много, стресирани са и имат нужда да прекарат време сред природата. Трети, за да им излиза по-евтино, като си произвеждат сами. Има много хора от възрастовата група между 30 и 40 години, които си търсят ново професионално предизвикателство. Обикновено са жени.

Също така е много интересно да се види тенденция на нови фермери, които нямат опит в земеделието.

Мартин Рутс - сътрудник по проекта: Градското селско стопанство не е просто производство на храни, но е и сближаване на хора от различни социални класове. И е много по-лесно, когато спойката между тях е храната, а не политическите идеи например.

Основателите на тестовите ферми насърчават и други големи европейски градове да последват примера им. Защото като цяло земеделието в Европа се превръща в проблемна сфера за сметка на иновациите и индустриализацията. И тези земи, близки до центъра на Брюксел, е можело да са застроени, но вместо това се превръщат в "училище за фермери".

Мартин Рутс - сътрудник по проекта: В Европа прави впечатление, че средната възраст на фермерите е около 55 години и това е проблем. Има и големи различия между европейските страни по отношение на цена за земята, което също е предизвикателство. Например в Белгия имаме средната цена е 50 хиляди евро за хектар, във Франция 5 хиляди, а в Румъния, България е около 1000 / 2 500 за хектар.

Според сътрудници по проекта колкото по-възрастни стават фермерите, толкова повече земя ще се отдава под наем и ще се съсредоточава в ръцете на малцина. Така дребното фермерство ще замира за сметка на по-масовото производство. Затова са необходими по-стриктни регулации на пазара и повече насърчаване на малките земеделци. Както се получава и край Брюксел.

Така изглежда градското селско стопанство. Само на 1 час път белгийската столица брюкселци намират хоби и поминък. И казват, че най-сладко е, когато си го произведеш сам.