Истории от тютюневия град

Миризмата на изсушен тютюн отдавна я няма, днес в тютюневия град мирише на изгоряло.

Елисавета Новакова
За мен виновник е невежеството, нехайството и необразоваността. Когато на човек му липсват тези знания, се случва точно това.

Елисавета Новаков е наследничка на една от хилядите тютюноработнички - преселници от Вардарска Македония и Одринска Тракия, които търсят препитание в цигарените фабрики в началото на миналия век.

Елисавета Новакова
Около 32-ра година те се преселват в Пловдив, за да могат момичетата да работят тук. Баба ни въсщност е била на 14 години. Тя е била малолетна, нямала е право по закон да работи и когато са идвали инспекции тя и още пет шест момичета са получавали нареждане да се скрият.

За вдовицата с четири деца Петра Младенова, работата в тютюневите складове е била въпрос на оцеляване. Затова днес нейната правнучка иска повече съвременни българи да се докоснат до личната й история.

Елисавета Новакова
Самият склад е една обвивка, в която са събрани всички съдби, но изглежда пловдивчани или не ги знаят, или са ги забравили. За мен ценността е във всичките тези малки съдби и общо взето заедно те правят културната стойност на складовете.

Отдавна пустеещи, сградите - повечето от които паметници на културата , чакат своята реализация в 21 век. Елисавета например вижда една от тях като музей за онази отминала епоха.

Елисавета Новакова
Да има няколко зали в исторически план да се проследи производството, би било интересно да има зала от ботаническа гледна точка - за самото растение. Когато хората са по-близко до историята си ще успеят да съхранят, това което е останало от предците им.