Какво ще стане с Медицинския стандарт за спешна помощ?

Повече спешни екипи, въвеждане на парамедици и най-важното - критерии за това кой пациент е спешен и кой може да почака са само част от мерките, записани в Стандарта по спешна медицина. Наредбата, приета в началото на 2016 г., трябва да приравни обслужването на нашите спешни екипи към европейските. Две седмици след приемането му обаче Медицинският стандарт е обжалван пред Върховния административен съд от болнични сдружения и пациентска организация.

Д-р Десислава Кателиева:
Атакуват стандарта, защото има индикатори, които изискват, за да можеш да сключиш с НЗОК договор с предимство, да имаш спешно приемно отделение. Това обаче не означава, че ако няма спешното отделение, частната болница няма да сключи договор с НЗОК. Тя сключва договор, но няма да може да ползва преференция.

От 34 спешни отделения у нас, едва 6 се приближават до стандартите, а в 10 от тях условията са недопустими, твърди д-р Кателиева.

Според председателя на Сдружението на частните болници високите изисквания на стандарта обричат много лечебни заведения на закриване.

Д-р Николай Болтаджиев, председател на Сдружението на частните болници:
Стандартът, така изготвен по отношение на болниците, считаме че е лобистки. Предназначаен е, за да обслучва определени интереси - тези на държавните болници и той ще ощети всичките частни и общински болници.

86 млн. евро са предвидени по програма "Региони в растеж" за реновирането на спешните центрове в страната. Отпускането им обаче е обвързано с Медицинския стандарт. Затова опасението на д-р Кателиева е, че ако наредбата падне в съда, средствата ще бъдат замразени.