Летящ ангел над Венеция или как да развинтим въображението си

Карнавалът първоначално е бил отбелязвана като период на излишък и невъздържаност преди строгостта на 40-дневния пост, предхождащ Възкресение Христово.

После местните жители избират да скрият лицата си зад маски, вплитайки елемент на загадъчност и мистерия в тържествата. Тогава разликите между отделните социални слоеве и касти изчезват и народът празнува като единен организъм, по обърнат социален ред - слугите стават господари.

Този период на равенство и в същото време на признание, че за да се веселим и разпуснем, ни трябва маска, не е ли предизвикало развинтване на въображението.

Именно той подтиква хората да измислят другата си същност, да подберат костюма и маската на онова, в което искат да се превърнат, дори и за един ден.

Не е ли това и почивка от ежедневието, когато тежестта на това, което сме, прелива в пищността, цветовете, блясъка на онова, което се нарича въображаем, паралелен свят. Като този в приказките.

И много принцове и принцеси в парад на маската, блясъка и опиянението на празненството се плъзгат по улиците на един уж реален и в тези дни толкова фантастичен град.

Нима не искаме да забравим кои сме поне за няколко часа или дни.

И именно тези дни ни дават възможност да бъдем други и може би да преосмислим себе си. Така че ако имате възможност, преоблечете се, блеснете и развинтете фантазията си там в Карнавалната лудост на Венеция.

Пък в останалите дни ще имаме предостатъчно време да бъдем себе си.