Лошото време затруднява българското винопроизводство

Нестабилните климатични условия, липсата на квалифицирани млади специалисти и ограниченият достъп за финансиране по европейски програми са сред основните проблеми, пред които са изправени българските винопроизводители. За тези проблеми сигнализираха от бранша по време на петия Балкански винен фестивал в София. Въпреки унищожената реколта вследствие на проливните дъждове и градушки, не се очаква повишаване на цените на дионисиевата напитка.

По време на изложението срещаме Никола Зикатанов, който е управител на изба в с. Хърсово. Той обяснява, че е изправен пред много предизвикателства като производител, но те все още не са в състояние да го накарат да прекрати дейността си: "Един от сериозните проблеми напоследък е липсата на квалифицирани кадри, особено по-млади кадри, които да са готови да работят на село. Другият проблем е, че правителството реши, че не е плод и не може да се ползва от тези Европейски програми, с които се ползват другите плодове и зеленчуци."

Всяка година у нас се засаждат между 10-12 0000 декара нови лозя, а броят на избите непрекъснато се увеличава. В момента те наброяват 263, а в процес на доизграждане са нови 19. Сред тях е и наскоро отворената изба в с. Кошава. Тя разполага с 1300 декара лозови насаждения, които се обработват ръчно. До момента избата е дала работа на 80 души от Видинския регион. Проблемите в бранша не подминават и тях.

"Мисля, че имаше малък проблем, но той вече е разрешен. Тези точки, които са поставени от изпълнителната агенция по лозата и виното, мисля, че вече са преодолени от нашите съдружници", каза Нели Русева, управител на изба.

"В миналогодишния прием беше даден приоритет на производства, които по един или по друг начин трябваше да се осъвременят, да подобрят своя технологичен процес, за да бъдем конкурентни не само на нашия пазар, а и на външния", обясни Красимир Коев от Изпълнителна агенция по лозата и виното.

Родното вино се продава на всички контитенти.

"За 2015 г. износът ни за Китай надмина 5 млн. литра, Япония, Виетнам. Общо взето азиатските дестинации започват все повече и повече да купуват количества българско вино. Също и в страните от Западна Европа", съобщи Красимир Коев.

Вкусовете на българското вино се изменят. Вече на мода са по-леките, т.нар. свежи вина.

"Хората търсят повече, а и производителите правят по плодови вина, по-свежи, по-леки. Белите и розетата специално са точно такива. И с по-нисък алкохолен градус", коментира Галина Нифору, енолог.

Тя смята, че това, което ни различава от световните лидери е оскъдната реклама. Въпреки това прогнозите са след 10 години българското вино да е в челните позиции на световния винен пазар.