Малките хора в България се чувстват дискриминирани по отношение на трудовата си реализация. Въпреки че по образование някои са лекари, инженери, счетоводители, учители, за повечето от тях работата по специалността се оказва мисия невъзможна. Такава е историята и на Иван Стоянов от Варна – висшист, работил по специалността си едва 2 години.
Преди 18 години Иван Стоянов завършва с отличие магистратура по “Екология” във варненския Технически университет. Започва работа по специалността си по Програма за временна заетост. След края на проекта остава без препитание.
"И се получава едва ли не така, че щом е за временна заетост, имат нужда от тебе, но ако стане дума да те оставят за постоянно, е почти невъзможно”, сподели той.
Ние можем колкото всички останали, просто обществото не иска да научи повече за нас, каза Иван. Според него работодателите подценяват способностите на малките хора и се страхуват да ги наемат.
”Битува мнението, че малкият човек е едва ли не като малко дете по отношение на самия ръст. Така и се отнасят с недоверие и пренебрежение към него”, коментира той
Иван и хората като него получават пенсия за инвалидност. Таванът ѝ е 131 лева. С паричната помощ за придружител и интеграционните добавки месечната сума става малко над 200 лева.
"Аз не искам тяхната пенсия. Аз искам да си намеря някаква свястна работа."
Иван вече е проучил възможностите за работа зад граница. Той и съпругата му са решили да търсят по-достоен живот в Германия или Австрия, където оценяват хората според уменията им, а не спрямо ръста.
Боклукът на София: Общински съветници си разменят обвинения в завода за преработка
Пияният шофьор без книжка от катастрофата на "Тракия" често се качвал зад волана
Чуй новините
Подкаст
