"Момичето, което нарисува анорексията" - е може би единствената по рода си изложба в една галерия сред суматохата на столичния град и Ви пренася с 200 платна в едно друго измерение - на духовния потенциал на човека. У нас има близо 250 хиляди с диагноза анорексия.
Момичето е Василия. Вече не е сред нас. Това е 36-тата ѝ самостоятелна изложба, 4-тата след като си отиде. 40 от нейните картини ни въвличат в съжителството ѝ с анорексията от 12 годишна. Една битка между духовното начало и свръхматериалната реалност на днешния човек. Летописът ѝ е в картини. Дали творбите ѝ не са само високо художествени произведения, а имат и терапевтичен ефект за болните, които идват тук - никой не знае, както обичаше да казва за всичко самата Василия.
Японските ѝ тушове в изложбата ни водят не само към интереса ѝ към Изтока. Вторият ѝ баща Кен Нагаи е хайку-поет. Семейството му в Токио е тясно свързано десетилетия наред с издаването на българска литература на японски. Интересното е, че винаги има светлина в картините ѝ - и в пейзажите, и в рисунките на ръце, дори в начупения поглед на болния от анорексия.
Защото е Василия Стоилова. Правнучка на Пейо Яворов и внучка на големия наш художник от средата на миналия век - Васил Стоилов. В Япония има 120 негови оригинала в постоянна експозиция, а в нашата Национална художествена галерия - три. Оказва се, че Василия е единствената в света, която е нарисувала анорексията и това е целият и съзнателен живот.