Начало
назад
Намалява делът на строителството за сметка на услугите при държавно финансиране
Харченето на държавните пари се измества в полза на доставките на различни стоки и услуги, а строителството остава на заден план. Това показва статистиката на Агенцията по обществени поръчки, с която По света и у нас разполага. Колко пари харчи държавата на ден и за какво, вижте в следващия репортаж.
инж. Николай Станков, председател на Българската строителна камара: От началото на годината централната власт и общините са отделили близо 1 милиард и 300 милиона лева за строителство. За първи път тази година така наречените ремонтни поръчки са на втори план. Браншът обаче има обяснение.
Николай Станков: Имахме преходен период между два програмни периода по отношение на усвояването на средствата от ЕС. Нашият сектор разчита в голяма степен - близо 80% на публични инвестиции, които минават през обществени поръчки, съответно финансирани със средства от ЕС.
Освен това причина за забавянето са и парламентарните избори, които винаги блокират част от процедурите, обясниха от Камарата на строителите.
Сега очакваме ударно обявяване на обществени поръчки, доста търгове бяха забавени. От своя страна едно такова шоково обявяване ще създаде различни трудности пред бранша.
Заради забавянето на поръчките много от фирмите не могат да задържат целия си персонал и сега се налага наново да назначават хора.
От началото на годината държавата е договорила обществени поръчки за близо 3 милиарда и 700 милиона лева. Така най-простата сметка показва, че дневно изхарчените пари от правителството и общините възлизат на 16,7 млн лева. Най-много договори за обществени поръчки от януари досега са обявили Община Варна, Електроенергийния системен оператор и Мини Марица изток. Общият брой на нови обявени поръчки от началото на годината е 7000 като близо 10% оттях се финансират със средства от Европейския съюз.
В момента обществените средства се харчат на базата на действащия нов закон за обществените поръчки, който влезна в сила от 15 април 2016 г. Това не пречи обаче, текстът вече да е преживял три поправки.
Законът за обществените поръчки след промените стана по-добър закон, безспорно не е съвършен, има какво да се желае още, но е доста по-добър от това, което беше преди.
От строителния бранш искат да се променят част от критериите, които се използват при сегашните обществени поръчки, а именно дискриминационните и използването на най-ниската цена като фактор.
Критерият най-ниската цена препоръчваме горещо да не се използва, тъй като води до влошаване на качеството.
От строителният бранш освен бум на поръчките очакват ново съживяване на жилищното строителство, но и запазване на инфраструктурното финансирано с евросредства като водещо.
