Наша цигуларка с покана за гост-концертмайстор в Кралския Театро Реал в Мадрид

Днес Гергана си спомня, че е едва на 8 или 9 години, когато открива у дома плоча с цигулковия концерт на Чайковски, изсвирен от Минчо Минчев. Тя буквално се пристрастява към това изпълнение.

И това сякаш е знак за предстоящата им среща вече в ролите на преподавател и негова студентка. Именно Минчо Минчев учи Гергана да отстоява своята индивидуалност в музиката, която прави.

И до днес неговата музикална интуиция от най-високо ниво си остава еталон за младата цигуларка. В кариерата на Гергана има едно голямо изкушение и това е камерната музика. Харесва и логиката на партниране между отделните музиканти в ансамбъла, която с лекота може да приложи и когато получава покани за изяви като солист.

Интересът към камерната форма и едно приятелство от детството стават причината за появата на един от най-успешните музикални проекти на Гергана - трио "Имаж".

С пианиста Павлин Нешев се знаят от деца, изсвирили са заедно безброй сонати. Продължават заедно образованието си в Германия и точно там им хрумва да създадат свое трио, защото откриват, че има огромно количество музика, която чака да бъде изсвирена. През 2008 към тях се присъединява и челистът Томас Кауфман.

Тримата дори са изгубили броя на международните награди, които са спечелили заедно. През 2014 година обаче идва престижният приз ECHO Classic. Изненадата е огромна. Без никакви очаквания съставът на Гергана и нейните колеги прави запис на всички клавирни триа на аржентинския композитор Маурицио Кагел в Немското национално радио. Критиката е във възсторг от дебютния диск на тримата музиканти.

И това вероятно оказва решаваща роля за номинацията и присъждането на ценната за всеки музикант награда. Поредица от успешни съвместни проекти води Гергана и до поканата да оглави оркестъра на Театро Реал.

Покана да свири с Немската камерна филхармония в Бремен я среща с главния диригент на Оркестро Симфоника де Мадрид на Театро Реал. Още през 2014 взима участие в един от проектите на театъра -операта "Смърт във Венеция" на Бенджамин Бритън.

В целия музикален пъзел от отговорни ангажименти Гергана винаги се съобразява със своя 2-годишен син. Щастлива е, че той лесно се приспособява към динамичния ѝ начин на живот и честите й пътувания из Европа.

Със съпруга ѝ, който също е музикант, вече имат стриктен режим, в който докато единият се готви за концерт, другият поема ролята на родител. Така освен нуждата от помощ при отглеждането на детето си спестяват и драматичните семейни спорове кой в коя стая да репетира.

Музиката среща Гергана с много известни личности. Вече няколко пъти нейните изпълнения слуша дори немският президент Йоахим Гаук. Този октомври българските меломани ще имат привилегията да я чуят, защото заедно с колегите ѝ от трио "Имаж" ще изнесе концерт в София.

Преди това обаче на Гергана й предстои да излезе на още една престижна сцена - тази на фестивала в Люцерн, където отново ще е солист и концертмайстор на камерния фестивален оркестър. Така името ѝ ще се нареди в афиша до такива звезди на класическата музика като диригента Даниел Баренбойм, мецосопраното Чечилия Бартоли и цигуларката Ане-Софи Мутер.

Предисторията на този голям успех започва от Плевен. В едно изцяло музикално семейство е просто естествено малката Гергана да тръгне по пътя на музиката. Днес тя дори не може да си спомни кой и как е избрал за нея най-трудният музикален инструмент. Късметът я отвежда при един от изключително успешните български педагози по цигулка - Благородна Танева.

Там заедно с първите пиеси Гергана научава най-важният урок, който и днес е отправна точка в кариерата ѝ -"Ако искаш публиката да те взима на сериозно, ти самият трябва да взимаш на сериозно това, което правиш".

Годините желязна дисциплина и сериозно свирене отвеждат Гергана към следващата съдбоносна среща - с големия български цигулар - виртуоз професор Минчо Минчев. Младото момиче става част от неговия клас в Консерваторията в Есен, Германия.