Хора със зрителни проблеми от Варна отбелязаха Международния ден на белия бастун със спортно състезание. Те караха велосипед в тандем, мериха сили в стрелба с лък и демонстрираха различни стратегии при игра на табла.
Карането на велосипед е нещо обичайно, но не и за Пламен и Иван, които са незрящи. Днес те сбъднаха една своя мечта.
Пламен Стоилов: Наистина е много приятно усещането, че се движиш по-бързо отколкото на своите крака, усещането, че това което го правиш ,е споделено с някой друг, човека пред теб, ти му се доверяваш, просто е неописуемо.
Иван Биячев: Разчитаме на водача, зрящия да спира, да тръгва, темпото да поддържа.
Белият бастун е не само знак за зрително увреждане, но и символ за самостоятелност на хората без зрение. Оказва се обаче, че за тях придвижването в града не винаги е безопасно.
Иван Брадов: Аз се ориентирам по бордюра ми е водеща страна и като има паркирани коли по тротоарите няма как да се придвижваме лесно.
Веселина Стоилова: Има много рискове, най-вече откъм превозни средства, защото те вече са много тихи, много бързи, трудно ги чуваме.
Във Варна не работят и гласовите устройства по спирките, които трябва да информират хората със зрителни проблеми кой номер автобус или тролей пристига. Системата е част от Проекта за интегриран градски транспорт. Гласовата информация е важна за незрящите, за да могат да се придвижват без придружител.