Нова постановка на "Севилският бръснар" на фестивала Моцартови празници

Да направиш нова версия на шедьовър като "Севилският бръснар" не е шега работа. Трябва да пипаш внимателно и деликатно с много вкус и мярка, за да не нанесеш непоправими щети на една гениална творба.

Ангелина Гаврилова - хореаграф: Има страхотни арии шедьоври, които всеки един човек познава. Така че това от една страна ти помага, тъй като познаваш музиката, от друга - ти става по-трудно и се притесняваш дали ще успееш да достигнеш нивото на композитора.

Боян Иванов - режисьор: Първата стъпка беше да махна всички речитативи. по принцип речитативите в тази опера придвижват действието напред... на мен не ми беше особено трудно защото заложих на взаимоотношенията между персонажите и разказвам историята през взаимоотношенията

Да разкажеш историята на Фигаро с езика на съвременния танц е интересна задача. Често текстът на отделни арии става основата за комбинацията от точно определени движения, които да създават точно определена асоциация у зрителя.

Карло Донадио: Бях много любопитен, исках да разбера как ще разкажат историята чрез движенията на тялото и балета. Как ще обяснят всичко не чрез думи, а чрез екшън.

За режисьора Боян Иванов създаването на този спектакъл сбъдва мечтата му да постави опера. Певците пък се радват от сливането на класическото с модерното.

Петя Петрова: За щастие, режисьорът ни третираше като актьори, а не като певци... когато една роля е пята и играна много пъти се натрупват едни лични клишета. Така че нови предизвикателства, нови задачи и нов поглед, ново отношение.

Този творчески експеримент създаде ефектът на една концентрирана оперна партитура, в която прекрасните мелодии се преливат една в друга. А непрекъснатото танцово присъствие на сцената остави усещане за плавност и лекота, които са самата същност на музиката на Росини.