Националната галерия представя изложбата "Образът на вожда" - тя е подредена във филиала на галерията "Музей на социалистическото изкуство". Как портретите на вождовете от времето на социализма се превръщат в символ на тоталитарната йерархия и какво ни припомнят за политическия климат на времето?
Някои помнят, други - не. Някогашните първи ръководители на соцлагерa бяха наричани с много имена - "баща на народите", "вожд и учител", "велик кормчия"... Тук са събрани произведения на много добри художници от епохата - те ни разказват как живяхме. Началото - култът към личността. Портрет на Вълко Червенков. Ниско в краката му са нарисувани важните работи за държавата - електропроводи, заводи и златни жита.
Николай Ущавалийски - куратор на изложбата: "Вождът доминира над целия пейзаж и аз понякога си задавам въпроса... той ли е причината за съществуването на всичко това или просто една обикновена човешка личност е продукт на своя исторически период".;
После Хрушчов осъжда култа. В изкуството известна абстракция става допустима, но все в рамките на идеологията.
Николай Ущавалийски - куратор на изложбата: "Образът на вожда в тази работа е изваден от конкретиката на време и пространство, направен е опит той да бъде пренесен във вечността".
Малко преди перестройката личният стил и многообразието на художниците вече стават видими, но вождовете остават герои. Не случайно един цитат за Джордж Оруел и неговия герой - Big Brother - съпътства изложбата.
"Големият брат е представен като мъжко лице, което те гледа право в очите, той е навсякъде - върху плакатите по улиците, на телевизионните екрани..."
- Да ви напомня на нещо? Големият брат е създаден през 1949 г.