Обущарството-един от изчезващите занаяти

В днешно време това, което се скъса или счупи, го изхвърляме. Не си хабим нервите да поправяме нищо. Предпочитаме да се отървем от старото и да си купим съвсем ново. Елица обаче намира удоволствие в поправянето и ремонта. Но с тъга признава, че с течение на времето работата й на обущар става по-тежка.

Елица
В днешно време особено. Все повече обущарници затварят, много трудно се устисква.

Елица е в занаята от 17 години. Завършила българска филология и с мечта да стане журналист, днес тя поправя обувки. Елица вдъхва нов живот на старите вещи и ги прави като нови.

Елица
Много творческа работа. Всеки един елемент трябва да се види и да се измисли, да се получи както трябва. Трудно е за обяснение. Човек не трябва да си вдига сам летвата, трябва да си работи така, че да му доставя удоволствие, пък вълшебница, клиентите ще кажат.

Обущарницата, която е създала с много желание, е и първата й мисъл рано сутрин.

Елица
Това си е моя обущарница, за която много си милея и много си обичам и всяка сутрин с много удоволствие си идвам на работа и това ми е първата мисъл като се събудя. Как ще отидем, ще отворим, ще си преметем и ще седнем да работим.

Работата за Елица е песен. А на въпроса как една жена се е свързала така дълбоко с обущарството, тя с усмивка признава, че в обущарството има и женска работа. Много от нещата се шият и е по-добре да ги пипне жена.

И макар да е трудно в наши дни обущар да изхранва семейство, Елица признава, че не може с лека ръка да се откаже от тази своя страст и затова продължава да радва своите клиенти с качествено свършена работа.