Франция, 1958. На бюрото на тогавашния премиер генерал Шарл дьо Гол е проектът за нова конституция. Французите го одобряват с близо 80 процента от гласовете. Месеци по-късно дьо Гол става първият президент на Петата република. Референдумът променя политическата система в страната, намалява правомощията на парламента, а президентът управлява с назначен от него кабинет.
Стефан Манов, политически анализатор: "Президентът е не само държавен глава, той е и шеф на изпълнителната власт, той еднолично назначава правителството, но парламентът може да бламира правителството, да откаже доверие. В този смисъл, един президент не може да управлява все пак без парламентарно мнозинство. Познато е в историята на френската република последните 30 години така нареченото съжителство на президент-социалист - Митеран, правителство на десницата - Ширак или обратното - президент десница Ширак, министър-председател левица Жоспен. Тогава практически президентът губи част от своята реална власт в ежедневието."
През годините все повече дейности, които са в правомощията на кабинета са концентрирани в Елисейския дворец, създавайки система, която анализаторите наричат хипер президентска, казва преподавателят по политически науки Ален Гаригу.
Ален Гаригу, преподавател по политически науки в университета в Нантер: "В началото бяха външната политика и дипломацията, но малко по малко вече бяха обхванати всички аспекти на властта. При Никола Саркози може да се каже, че е икономиката, правосъдието, финансите, почти всичко."
Саркози успява да постигне конституционни промени, които успоредно укрепват ролята и на президента, и на парламента. Държавният глава получава правото да свиква Конгреса и да произнася пред него програмни речи. Анализатори тогава посочват, че това отслабва ролята на премиера и тълкуват промените като стъпка към Шеста република - с чисто президентска система на управление.
Дали новият френски президент ще може да изпълни предизборните си цели ще зависи от разпределението на силите на парламентарния вот през юни. 577 депутати ще бъдат избрани мажоритарно в 2 тура.
Стефан Манов: "Въобще не е ясно дали депутати, които са добре приемани от своите избиратели във съответните избирателни райони няма да успеят да спечелят предстоящите избори, независимо, че не са от партията на Макрон, а са примерно социалисти или десница. Тоест не е изключено да се стигне до някакъв вид плаващо парламентарно мнозинство. Освен това Макрон дава силни заявки за подмяна на политическия елит, като обещава половината от неговите 577 кандидата да бъдат хора от гражданското общество, напълно непознати или почти без опит в политиката."
Преди парламентарния вот, Франция ще види новия президент в действие. Кабинета, който ще назначи, първите му мерки. И тогава отново финалната дума ще бъде на избирателя.