За първи път президентска надпревара без представител на двете основни традиционни партии - така стартира битката на финалната права. Не много добре за Макрон, който бе критикуван за празненството вечерта след първия тур. Льо Пен нарече посещението му в луксозното заведение Ротондата пореден пример за липсата му на връзка с обикновените хора. И скоро след това му направи капан в родния за него Амиен. Тя се срещна със стачкуващи от завод на американска компания, предвиден за преместване в Полша, докато Макрон разговаряше със синдикалисти в друга сграда. Непрекият сблъсък стана символ на различията им в подхода към глобализацията.
This is a modal window.
Марин льо Пен- кандидат-прецидент на Национален фронт: "Знаете нашата позиция - ако тази американска компания се премести извън Франция, ще плаща 35 процента данък върху вноса обратно."
Еманюел Макрон - кандидат-президент: "И какво направи г-жа льо Пен? Прекара четвърт час на един паркинг, където половината хора бяха нейни привърженици, направи си селфита и заяви, че ще наложи специален данък върху вноса. Това означава вдигане на ДДС с три процента."
Кампанията преди балотажа ще остане в историята и с това, че крайнолевият лидер Жан Люк Меланшон не даде изрична подкрепа на центриста и републиканският фронт срещу крайната десница не се сформира.
Той обаче получи публична подкрепа от френски знаменитости, от бившия американски президент Барак Обама, и от ексцентричния бивш финансов министър на Гърция Янис Варуфакис.
За разлика от Жак Ширак през 2002 Макрон не отказа телевизионен дебат с представителката на крайната десница, но дуелът им пред камерите ще остане в историята с изключително агресивния тон.
Еманюел Макрон: "Кой си играе със страха на сънародниците ни от тероризма? Вие. Върховната проповедница на страха седи срещу мен."
Марин Льо Пен: "Вие ходихте при Меркел да й искате благословията, защото няма да направите нищо без нейно съгласие. Във всички случаи Франция ще бъде управлявана от жена - от мен или от г-жа Меркел."
Макрон излезе като победител, но аудиторията от 16 и половина милиона - най-малката от 1974 година насам за такъв дебат - говори за разделението и липсата на ентусиазъм в обществото преди вота, който може да се реши от въздържалите се да гласуват.