Между двете четения на бюджета за догодина обръщаме поглед към средствата, които се инвестират в култура. Държавната субсидия за изкуството през следващата година ще се увеличи с 10 милиона лева. Театрите също повишават приходите си от билети. Могат ли със собствените си приходи сценичните изкуства да излязат на печалба или грижата на държавата е жизнено необходима за тях?
Преди броени дни Юлиан Вергов сподели във Фейсбук учудването си от препълнения салон, пред който играе заедно с колегите си едно вече 11-годишно представление. Постът на актьора отразява ясната тенденция за нарастване на зрителския интерес към сценичните изкуства. Отчита я в цифри и националната статистика.
За 2016 г. приходите от продадени билети са близо 16 милиона.За последните 6 години печалбата в сценичните изкуства е скочила с почти 5 милиона и половина. Икономистите обаче бързат да направят важно уточнение.
Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата: Там не можем да търсим печалба, не можем да търсим приходи и само приходи -т. е. икономическата възвръщаемост в сценичните изкуства би следвало да е на последно място.
И все пак. Искате ли да гледате най-обсъжданите театрални постановки, често да си купите билет е трудно.
Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата: За някои от постановките няма билет с месеци - т. е. театрите успяват да реализират 100% от някои от постановките.
Такъв е случаят с "Хъшове". Пак в пост в социалните мрежи актрисата Рени Врангова уведомява публиката, че за представлението на 14 ноември места няма.Това е и една от постановките на Народния театър, която отдавна е изплатила разходите по своето създаване.
Цветан Николов, зам.-директор на Народен театър "Иван Вазов": На голяма сцена постановките могат да струват между 50 и 100 хиляди лева. Но повечето постановки на Народния театър се изплащат, самоизплащат само от зрителски билети и от техните парички без дотация от държавата.
Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата: Възвращаемостта от една или две постановки не би могла да подхвърли сценичният институт на пазарен принцип. В никакъв случай! Дори големите столични театри, ако махнете публичната субсидия, те не биха оцелели на пазарен принцип.
Въпреки отчетения ръст, цифрите казват и друго. Близо 59% от българите в активна възраст не са ходили на спектакъл нито веднъж през изминалата година. И това е сериозното предизвикателство пред театрите- да работят за привличането на тези все още недокоснати от изкуството български граждани.
Градовете Оулу и Тренчин са готови за ролята си на европейски столици на културата през 2026 г.
Бляскав финал на годината: В Софийската опера започват традиционните новогодишни концерти
"Секция 13" на Съюза на българските художници представя изложбата „Обща постановка“
Музеят на историята във Варна пази колекция от коледни картички от началото на XX век
РЗИ – Варна предлага обявяване на грипна епидемия и онлайн обучение от 14 януари
От началото на годината: Данъчните са открили 28 нарушения, свързани с увеличението на цените