Начало
назад
Повишават ли се приходите от изкуство?
Между двете четения на бюджета за догодина обръщаме поглед към средствата, които се инвестират в култура. Държавната субсидия за изкуството през следващата година ще се увеличи с 10 милиона лева. Театрите също повишават приходите си от билети. Могат ли със собствените си приходи сценичните изкуства да излязат на печалба или грижата на държавата е жизнено необходима за тях?
Преди броени дни Юлиан Вергов сподели във Фейсбук учудването си от препълнения салон, пред който играе заедно с колегите си едно вече 11-годишно представление. Постът на актьора отразява ясната тенденция за нарастване на зрителския интерес към сценичните изкуства. Отчита я в цифри и националната статистика.
За 2016 г. приходите от продадени билети са близо 16 милиона.За последните 6 години печалбата в сценичните изкуства е скочила с почти 5 милиона и половина. Икономистите обаче бързат да направят важно уточнение.
Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата: Там не можем да търсим печалба, не можем да търсим приходи и само приходи -т. е. икономическата възвръщаемост в сценичните изкуства би следвало да е на последно място.
И все пак. Искате ли да гледате най-обсъжданите театрални постановки, често да си купите билет е трудно.
Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата: За някои от постановките няма билет с месеци - т. е. театрите успяват да реализират 100% от някои от постановките.
Такъв е случаят с "Хъшове". Пак в пост в социалните мрежи актрисата Рени Врангова уведомява публиката, че за представлението на 14 ноември места няма.Това е и една от постановките на Народния театър, която отдавна е изплатила разходите по своето създаване.
Цветан Николов, зам.-директор на Народен театър "Иван Вазов": На голяма сцена постановките могат да струват между 50 и 100 хиляди лева. Но повечето постановки на Народния театър се изплащат, самоизплащат само от зрителски билети и от техните парички без дотация от държавата.
Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата: Възвращаемостта от една или две постановки не би могла да подхвърли сценичният институт на пазарен принцип. В никакъв случай! Дори големите столични театри, ако махнете публичната субсидия, те не биха оцелели на пазарен принцип.
Въпреки отчетения ръст, цифрите казват и друго. Близо 59% от българите в активна възраст не са ходили на спектакъл нито веднъж през изминалата година. И това е сериозното предизвикателство пред театрите- да работят за привличането на тези все още недокоснати от изкуството български граждани.
