​От първо лице: Зад оградата на бежанския център в Харманли

Миглена, Милка и Марияна работят в кухнята на бежанския център в Харманли повече от две години. Време, достатъчно за да смятат, че лошите условия за живот на мигрантите, се дължат на липсата на хигиенни навици у тях.

Миглена Димитрова - работник кухня в РПЦ - Харманли: Те не влизат през вратата, влизат през прозореца. Тия мивки дето ги дават: изпочупени,задръстени, си ги задръстват те. Те не пазят.

Милка Димитрова - работник кухня в РПЦ - Харманли: Те разхвърлят навсякъде кофички, дюшеци, както каза колежката. Те сами трябва да се грижат за тяхната хигиена, но те това не го правят. Вътре имат удобства, имат баня, имат тоалетна. Имат топла вода.

Според работничките храната, която ежедневно се приготвя в лагера е прясна, менюто е богато и е съобразено с националната кухня на мигрантите:

Миглена Димитрова - работник кухня в РПЦ - Харманли: Съобразяваме с това, което те ядат: няма свинско. Пилешко, риба има през ден. Колко хора в България могат да си позволят да ядат пилешко и риба.

Освен за живота в лагера, трите жени споделиха и някои проблеми, свързани с тежките условия на труд и ниското заплащане на персонала:

Миглена Димитрова: Ние сме на минимална заплата. Моята заплата, чистото което взимам е 365 лв. Значи за тоя труд, тая заплата е просто нищо. С хамалогията, която извършваме, с товаренето на баки, това е три пъти на ден носенето там, после се прибират пак. Ние си купуваме ръкавици, купуваме си престилки. Значи тоя месец да ви кажа с престилката аз имам похарчени 25 лв. Никой от журналистите не дойде да попита вие как сте. От нас никой не се интересува. Това е.

Работничките настояват за по-високо и достойно заплащане на труда им, тъй като по думите им те също като мигрантите имат права.