От 4 години в симитлийското село Черниче има Сдружение на заврените зетьове. В него членуват над 40 мъже от цялата страна, избрали да живеят в селото на съпругите си. Една от най-често обсъжданите теми по време на срещите е как по-дълго се оцелява в къща с тъща.
Заврените зетьове в Черниче с нетърпение очакват срещите в Клуба, който се помещава в арт галерията на местния художник Николай Кашев. Тук те могат на спокойствие да пийнат чаша вино и дълго да си разговарят по любими теми.
Милен Иванов: "Кой как е приготвил виното, ракията, как е приготвил зимнината, да речем, обменяме рецепти за погачи, за сладкиши."
Димитър Тръпчев: "Некой казва примерно - некой ходил по жени, друг повечето обича да ходи да пие."
Сдружението има свой химн, устав и знаме, на което са отразени редица символи, свързани с битието на местните зетьове.
Милен Иванов: "Завреният зет е длъжен да тича като кон, да работи като вол и да мълчи като риба. Тия три неща спазва ли ги, няма никакви проблеми в къщи."
На всичко трябва да се гледа с хумор, а целта е да се забавляваме, казват местните зетьове. И по думите им засега успяват, макар че живеят в къща с тъща.