В „Панорама“: Седрик Вилани - "Лейди Гага на математиците“

Едно нещо той никога няма да Ви каже: защо носи паяк на ревера. Това е тайна, в която са посветени малцина. Французинът Седрик Вилани, наричан още “Лейди Гага на математиците”, обича загадките.

Заради загадките ли се отдадохте на математиката? Защото Вашето семейство са литератори и философи. Може би в математиката има повече поезия.

В математиката има толкова поезия! А най-силното качество на великия математик е въображението. Да, и точността, но първо то. Затова още от малък се развълнувах от математиката: замисляш се, съсредоточаваш се и търсиш решенията на въпроси, подобни на загадки.

- Математикът може ли да отговори на всички въпроси?

- Математиката е станала огромна. Анри Поанкаре починал през 1912. Той е последният математик, покриващ целия й спектър. Не, не знаем всички отговори, само една миниатюрна частица. А Вселената е огромен океан на непознатото, с няколко ценни мънички островчета познание.

Той има приноси, книги, награди. Но работи не само за себе си. Вилани е автор на 21 идеи как да се учи по-добре математика.

- Математиката преди всичко е изкуство. Важно е да учим младите не само на техниката, но и на смисъла. А той е в изкуството - в безкрайните възможности за решения на задачите, в изобретателността.

- Математиката днес може да те направи много богат. Вижте основателите на Google. Защо тогава младите се боят от нея? Не искат да вложат усилия, за да станат милионери.

- Не вярвам младите първо да си казват: искам да стана милионер! Това идва после. Те първо искат да се забавляват, да участват във велики дела, да променят света, да откриват, да срещат хора в конкурси и игри. Всичко това го има и в математиката. Мислим си, че тя е самотна наука, а всъщност е доста социална. Мислим си, че е точна, а всъщност носи и неопределеност. Мислим си, че е учителски въпроси, а всъщност е състезание, игра. Да предаваш математика – ами това е постоянно развитие! Макар че законите си остават същите от хиляди години.

- Математиката не била самотна. Ама Вие направо казвате, че е секси. Как така?

- Да, математиката е секси. Защото Ви кара да потръпнете, когато намерите решението. Математиката е топла, жизнена, страстна.

- Добре, как обяснихте теоремата на Болцман на някое от двете Ви деца?

- Когато бях на тяхната възраст и аз не исках да слушам за Болцман. Като млад се интересувах от евклидова геометрия, а после се насочих към физика и математика, стабилност, плазма. Няма значение върху какво се съсредоточаваме. А просто да се съсредоточим върху нещо важно.

- Наистина ли можете да решите уравнение, докато спите?

- Е, доста митове и легенди се носят за математиците. Аз обаче съм достатъчно известен, че да разчитам на това. Но е истина, че ми се е случвало да имам проблясъци в просъница – в мига между съня и събуждането, когато подсъзнанието влиза във връзка със съзнанието.

- За онази случка в Принстън, нали? Когато решихте уравнението?

- Да, при едно събуждане получих просветление за една математическа безизходица. Явно през нощта мозъкът ми беше работил върху нея. И други математици са описвали как вдъхновението може да се прояви случайно, при разходка или дрямка. Тази несигурност ни сродява с творците – и допринася за красотата на нашата професия.

В България го слушаха и питаха. Сякаш не искаха да го пуснат – и в Българската академия на науките, и във Френския институт.

- България има математическа традиция и дълго време беше сред най-добрите в олимпиадите. Много по-добра от Франция дори. Но България има много да работи, за да се издигне в световните математически проучвания. Искаш ли значимост, работи за математически умения! Те присъстват в икономиката, технологиите, изкуствения интелект. Пожелавам българската политика да подкрепя изследванията и науката, особено математиката. В Европа трябва да обединим талантите си, за да бъдем по-силни. Сред все още слабо използваните ресурси в Европейския съюз са брилянтните умове от Източна Европа. Често ги крадат други континенти. Ето, САЩ са много умели в откриването на таланти. Европа би спечелила, ако успее да интегрира по-добре учените от Запада и Изтока.

- Говорите за политика, за Европа. Ама и Вие сте политик. Станахте част от новата партия на президента Еманюел Макрон. Как може един математик да вярва в чудеса?

- Който не вярва, че може да промени света, не се занимава с политика. Е, аз още го вярвам. Как да наречем появата на Еманюел Макрон, ако не чудо? Само преди година бяхме загубени. Политиката ни беше пълен хаос. Грозеше ни крайно ляв или крайно десен президент. И ето, в точния момент, се появи Макрон. Изневиделица, като моето влизане в политиката. Преди година не съм си и мечтал. А днес ето ме политик. Едно малко чудо! Трябва да вярваме в промяната, всички в Европа.

- Но нали знаете, че в политиката не винаги 2+2 е 4? Понякога е 3, понякога е 5, дори 6.

- Знаем, че политиката и рационалността често не вървят ръка за ръка. Именно затова сред политиците трябва да има и учени. Някои се справят добре: Ангела Меркел не е ли учен? Впрочем, бройката на политическите документи, които трябваше да прегледам от началото на мандата, много добре показва, че имаме нужда от учени в политиката.

- Вие защитавате изкуствения интелект. А естественият? Днес не ни ли трябва повече той?

- Днес в света се конкурираме за изкуствен интелект. Но първият необходим ресурс за това е естественият интелект. Има и друг залог. Щом механизираме всички дейности, които подлежат на механизиране, ние, хората, ще можем да се съсредоточим върху човешките задачи, върху тези, които най-много обичаме. И тогава още повече ще ни трябва естествен интелект - емоционален, съпричастен, поетичен, смел. Още повече се гордеем с нашата човешка природа.

- Не започва ли така всяка антиутопия? Свръх-интелигентни хора като Вас създават изкуствен интелект - и после той ни поробва.

- Не изкуственият интелект може да ни пороби, а хората. Технологията може да бъде използвана и за добро, и за зло; и за тирания, и за истинска демокрация. Наше задължение е да го използваме за добро.

Той вярва, че отговорите ще дойдат от всички науки заедно. Затова хвали науката – и пише книги като “Живата теорема” и комикса за учени “Лунни мечтатели”. Още като студент решил, че ще изглежда така: дълга коса, фишу и паяк на ревера. И че ще се обяснява само за великите неща.

- Моят личен проект е диалогът: вътре в обществото, между науката и обществото, между самите науки, в рамките на всяка наука - между теориите и приложението им, между технологията и формулите. Растях като срамежливо дете, което избягваше да говори. А сега знам: моята роля е да помагам на различните светове да общуват помежду си.