България изпраща година, богата на археологически открития. От днес най-ценните находки за 2018 г. са изложени в Националния исторически музей. Ценните монети и накитите, намерени в глинено гърне при проучвания в Калиакра, бяха сред най-очакваните експонати от посетителите.
Да откриеш гърне с имане е вечната мечта, но когато съкровището попадне в ръцете на археолозите, разказва история. В края на 14-ти век след нападение над Добруджанското деспотство плячката е заровена, a къщата под която се намира - опожарена.
Седем века ще минат до надигането на плочника, когато откраднатото се превръща в находка. Събрани на едно място монетите на Иван Александър, Иван Срацимир, султан Баязид и венецианските управници показват не само политическата картина на тяхното време, но дават и отговор за паричното обращение между държавите.
Доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ: Не съм очаквала, че ще открия точно такова съкровище, още повече, че от Средновековието много трудно се намират такива атрактивни и накуп събрани предмети, които представляват елитарния модел на една епоха.
Вежди Рашидов, председател на Комисията по култура и медии: Парите за археология се увеличават и виждате, че резултатите не са закъснели.
Оловният печат на византийската императрица Ирина-Йоланда от мраморния град Лютица също е сред забележителните открития. Изложбата с предмети от общо осем археологически обекта може да бъде видяна до средата на януари.
Градовете Оулу и Тренчин са готови за ролята си на европейски столици на културата през 2026 г.
Бляскав финал на годината: В Софийската опера започват традиционните новогодишни концерти
"Секция 13" на Съюза на българските художници представя изложбата „Обща постановка“
Музеят на историята във Варна пази колекция от коледни картички от началото на XX век
Гроздан Караджов: Над 30 милиона лева вече са обменени в евро през "Българските пощи"