Социалната изолация е сред основните проблеми за хората с увреден слух у нас. Причината е, че езикът им все още не е официално признат, а жестовите преводачи са все по-малко. Във Варна те са пет, но само двама от тях са се ангажирали да помагат на хората без слух, при това безвъзмездно.
Хората с увреден слух настояват жестомимичната реч да бъде унифицирана, защото новите преводачи учат знаци, непознати за тях. В училище пък децата със слухови проблеми пропускат голяма част от учебния материал, а това ги демотивира да продължат образованието си.
Катя Благоева: Учителите не знаят жестовете, опитват се само с говор, но това е много трудно.
Във Варна няма административна служба, където жестов преводач да помага на хората без слух. А там без помощ комуникацията е почти невъзможна.
Катя Благоева: Повечето викат секретаря г-жа Стойкова, но ако няма такава възможност - взимат свои близки. Но това е много трудно - те трябва да излязат от работа.
Информацията от многобройните телевизионни канали също е недостъпна за лишените от слух.
Катя Благоева: Ние искаме да се даде възможност на по-голямо разнообразие в новините и в други мероприятия. Ние нямаме такава възможност - с един преводач не става.
Пазарът на труда също не е толерантен към хората без слух. Най-често те стават общи работници, дърводелци или шивачи, а имат и други умения. Те са убедени, че ако жестомимичният език стане официален в България, обществените нагласи ще се променят.
Чуй новините
Подкаст
