Световен ден на аутизма - за хората, които виждат света необикновен

Крис, 5г.: "Звучи като песен прекрасна, с четири букви само написах аз думата "мама"."

Петгодишният Крис-момче като всяко друго, но със специална мисия-да прави хората около себе си по-добри.

Христина Мишева, майка на Крис: "Направи ни по-сплотено семейство. Обърна ни главите към детайли, към ежедневните му успехи и неща, които аз лично сякаш не съм обръщала внимание с по-голямото ни детенце. Считам, че Аутизмът много взима, но и много дава."

Диагнозата разбират преди година, когато Крис е на четири. Като всяка майка обаче, Христина отдавна е знаела, че детето й расте... необикновено.

Христина Мишева, майка на Крис: "Още преди да навърши две години усетихме. Имаме и по-голямо детенце и като съпоставяхме нещата, при него нещата не се получаваха точно както при по-голямото ни дете. Симптомите са много и са различни, всяко едно дете е различно. При нас това, което беше е, че Крис просто не се обръщаше, когато го викахме. Беше като глух. Освен това закъснялото проговаряне, което при него се получи след четвъртата годинка. Това при него беше най-силно изразено и ни провокира да потърсим помощ. Ние наистина не знаехме какво се случва с нашето дете и как да му помагаме. Аутизмът идва много неочаквано. Може да дойде в нашата къща, в тази на някой приятел, на някой роднина или в къщата на нашите деца. Това е неочакван гост и променя животът ти на 360 градуса."

Точна статистика за броят на децата и младежите с аутизъм у нас липсва. Знае се единствено, че всяка година около 100 деца биват диагностицирани със заболяването. Според експерти обаче, броят им е много по-голям. В центъра, който Крис посещава има още 59 деца и младежи като него. Там всички са семейство, а най-обичаният му член е неговият директор-Ани, както са свикнали да я наричат децата.

Ани Андонова, директор на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София:"Аз съм инженер по образование и социален работник по призвание."

Ани Андонова също е родител на дете с аутизъм. Когато разбира диагнозата преди повече от 10 години подобни центрове у нас липсват. Оставя професията си и заедно с други хора, засегнати лично от болестта решават да направят дневен център.

Ани Андонова, директор на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София: "Всички ни казваха: "За нашите деца няма място." Проблемът е, че в момента, в който аз станах директор на центъра през 2007-ма, капацитетът се запълни в рамките на няколко дни. Аз се превърнах в същия човек, който започна да обяснява на родителите, че тук няма място, че тази услуга се запълни. Това ни провокира да разширим центъра и започвайки с 40, местата станаха 60."

Постепенно създават и други социални услуги, които децата с аутизъм да използват. За тях казват, че изпитват трудности при общуването и не винаги могат да се адаптират в обществото. Истината е, че хората с аутизъм просто виждат реалността по свой начин. Въпреки това понякога остават неразбрани и се оказват обект на дискриминация.

Ани Андонова, директор на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София:"Имаше един случай, който лично мен най-много ме е провокирал, в който директорка на детска градина беше казала, че ще допусне само сляп студент, за да не вижда нашето дете. За мен няма по-лош момент, няма нищо по-лошо, което да съм чувала. "

Години след този случай, законите са различни. Децата с аутизъм могат да посещават масови училища и детски градини. Според лекари и психолози това дори е необходимо за тяхното развитие.

Ани Андонова, директор на Център за работа с деца и младежи с аутизъм гр.София: "Има развитие, нещата се променят, но на нас не ни харесват темповете, с които се случват. Това са изгубени години за някои деца и както ние казваме ние не сме вечни. Искаме да осигурим бъдещето за нашите деца, тяхната сигурност, автономоност и самотоятелност. Това са неща, които трябва да се работят сега."

Наричат я болестта на гениите. Леонардо да Винчи, Мария Кюри, Бетовен, Нютон, Моцарт-това са само част от великите учени и артисти, диагностицирани с аутизъм и оставили ярък отпечатък след себе си. Все хора, успели да видят реалността отвъд, такава, каквато повечето хора не биха успели и след милион години.