"Тригълникът на властта" или Ларгото: Как се е променял през годините

Фасадата на днешния център на Столицата, често наричана наследство от бащата на народите - Сталин. "Триъгълникът на властта" или Ларгото е изграден с идването на народната власт през 1944 година. Освен декларация за идващото ново политическо време, промяната на центъра на София била необходимост заради опустошителните бомбардировки от 1943 година.

Петър Величков, изследовател: София е един от малкото гардове, в които този център не е променял своето значение.

Новият център бил построен, върху основните на стария. Ако се върнем в 176 година преди Христа на същото това място, ще видим древните улици и укрепления, които градът получа по времето на император Траян. В града се е влизало през четири порти, като до тях водили изходите на главните улици, източната порта била пред сградата на някогашния Партиен дом. Улици под основите на днешния център очертават пътя на цели поколения преди нас.

Петър Величков, изследовател: След Освобождението, в София започват нови промени, които са характерни за цялата история на града. Един пласт от миналото се заличава и на негово място идва друг.

Център на града тогава била Старата турска баня. Била някъде тук - на мястото на ЦУМ и сградата на Министерски съвет. Тя била посещавана от десетки чужди пътешественици. До нея било и писателското кафене, което било в хотел "Македония".

Петър Величков, изследовател: Минавайки от там всички софиянци и софиянки, чували от македонските комити, които са били в прочутия хотел "Македония", са ги закачали, честитя ли са им баня.

До 1944 година властта била съсредоточена в Двореца, който се падал малко след банята. До него водел исторически път. По него била занаятчийската улица на следосвобожденска България. Изобилие от стоки и услуги, които показвали лицето на нова България.

Петър Величков, изследовател: Пътят от Централна гара, през булевард княгиня "Мария Луиза" до двореца е път на "Осанна до разпни го" за всички български владетели след 1878 година. По този път минава новоизбрания княз Батенберг, по този път минава княз Фердинанд, по този път минават всички български младоженки, Княгиня Мария Луиза с царица Елеонора и царица Йонна Българска. По този път, за съжаление, си тръгват някои от тях - цар Ферниданд, цар Борис. През този маршрут е погребаното му шествие.

По този път идва и народната власт през 1944 година. А след това организираното от нея преустройството на Центъра го заличава. Върху него изниква - "триъгълника на властта". В центъра - Партиен дом. От ляво министерски съвет, вдясно сграда за Министерство на търговията. Обградена от сталински барок останала вековната църква "Св. Георги".

Петър Величков, изследовател: Не само център на властта, но и любимо място за посещение, имайки предвид магазина зад нас, който тогава се казваше ЦУМ и нямаше конкурент по излагане на стоки и оборот.

Емблема на изобилието, възпята от Леа Иванова. Може би този магазин единствен в света, може да се похвали, че вече 60 години в задния му двор заседава правителство. Решенията взимани в съседство в магазина, определили и днешната му не чак толкова славна съдба.

Петър Величков, изследовател: Едва ли някои е предполагал, че сградата, която е зад нас, е щяла да бъде днес перзидентство. Тази сграда, заедно с останалите до нея е строена по грандиозен план през 50-те, според който до университета е трябвало да бъде съборено и построено наново.

Като председател на Държавния съвет на страната ни - Тодор Живков имал кабинет в днешното президентство до 1989-а. В съседната - Партийния дом имал сходен кабинет, но като генерален секретар на Комунистическата партия.

Петър Величков, изследовател: Един си отива, друг идва. Иска ми се в тази сграда да се случат хубави неща за България...

Огледална симетрия на тези сгради, определят облика на София малко над половин век. Време равно на един съзнателен живот, за историята на града това обаче е само един кратък миг.