Екип на БНТ посети границата между Южна и Северна Корея

Намираме са на малко повече от 53 км от Сеул и 208 от Пхенян.

Първо забелязваме двете знамена. И с тях са премерени силите - южнокорейският пилон е висок 98 метра, севернокорейският 160. Пред очите ни е демаркационната линия, която минава по 38 паралел и разделя Корейския полуостров на две. Южнокорейците не я наричат граница, а линия на спокойствие от войната. Война, която всъщност не е приключила. През 1953 година е подписано само примирие, мирен договор няма. Създадената тогава демилитаризирана зона е широка 4 километра и дълга 248 километра. Вече 66 години тази строго пазена ивица земя като жива рана разделя един народ. Хиляди от двете страни искат да се съберат отново.

Те Сън: Видяхме се на среща на разделените семейства. Брат ми беше на 85 години, аз на 74, срещата беше в Северната част. Над 60 години не се бяхме виждали. Дотогава мислех, че брат ми е мъртъв, но той ме е търсил. След като се видяхме, нямаше какво да си говорим, освен да се разплачем. Искам да го видя отново.

Социологическо проучване от края на април показва, че макар и с малко повече от процент - 51,4, за първи път в историята южнокорейците, които са за продължаване на диалога със Северна Корея са повече от противниците на идеята. С много очаквания е натоварена визитата на американския президент Доналд Тръмп.

Сон Де Сън, вицепрезидент на Асоциацията на корейските журналисти: Корейците очакват мирно обединение след трите срещи на южнокорейския президент и севернокорейския лидер и двете срещи на върха между американския президент и Ким Чен Ун. Макар че след срещата в Ханой има застой и няма развитие на разговорите. Затова южнокорейците очакват визитата на Тръмп да придвижи процеса за обединение на двете Кореи. Надяваме се тя да е много успешна в тази посока.

В Южна Корея са убедени, че пролетта на Корейския полуостров настъпва, а ледовете по пътя на обединението, макар и бавно, са започнали да се топят.