Адекватни ли са мерките за защита от насилие - историята на Деси

Застана пред камерата с лицето си. Деси, която днес не се страхува. От една година живее в кризисен център заедно с детето си. Иска да избяга далеч, защото скоро насилникът ще бъде на свобода. И знае, че тогава няма кой да я защити.

Десислава Апостолова: Знаеше за колко време ще пристигне патрулката, идваше, пребиваше ме, нямаше проблеми, ставаше и изчезваше.

Често е ходила при кварталния полицай. Сигнализирала е прокуратурата.

Десислава Апостолова: Никаква помощ не получих. Винаги ме пускаха и казваха да се оправям. Полицията за мен не разпознава проблема, казва - "О, битово нещо", вдигат ръце.

Заради детето започва дълга битка със системата.

Десислава Апостолова: Първите месеци се будеше през нощта, ревеше и проверяваше дали съм жива. Имах адвокат, имах заведени дела, имах ограничителна заповед, абсолютно всичко, което зависеше от мен, всички знаеха и никой нищо не можеше да направи. Много трудно стигнах до кризисния център и в интерес на истината полицаите не ми казаха, че има такова нещо.

Повече от година отнема на полицията да намери насилника, който е нарушил ограничителната си заповед, прокуратурата няколко пъти прекратява преписката срещу него.

Въпреки всичко Деси днес е щастлива, че е оцеляла и детето ѝ не вижда грозни сцени. Въпрос на късмет, според нея, а не защото системата е проработила.