Турция и свободата на словото

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск изрази мнението на колегите си, че не могат да останат безразлични пред погазването на свободата на медиите. Главният редактор на издавания в България вестник "Заман" Мехмед Юмер коментира, че тези критики не притесняват Анкара и определи действията спрямо вестник Заман като публичен шамар срещу свободата на словото. С него разговаря Цветелина Йорданова.

И днес продължи атаката срещу конгломерата Феза, която притежава Заман и беше поставена под държавен контрол още една медия - агенция Джихан. Действията срещу медиите всъщност започнаха да стават по-интензивни и по-строги още преди президентските избори на 1 ноември миналата година, когато друг холдинг беше поставен под държавен контрол - става въпрос за компанията Коза ипек, който включваше в своята структура тв - канал Тюрк и Бугюн ТВ, както и вестниците Бугюн и Миллиет. И в двата случая става въпрос за медии, свързани с движението на ислямския проповедник в изгнание Фетулах Гюлен, който е обвиняван в опит за преврат и в терористична дейност. Но действията на турските власти категорично не се ограничават до натиск върху Гюлен и свързаните с него. Журналистите, дадени на съд за обида на властта са десетки. Двама от редакторите на вестник Джумхуриет дори са застрашени от смъртна присъда, след публикация, в която се твърди, че Турция въоръжава "Ислямска държава". Подобни дела се водят не само срещу журналисти, но и срещу обикновени граждани - учители, ученици с критични към властта изказвания и публикации в социалните мрежи. Статистиката показва, че всеки месец средно по 100 турски граждани се подвеждат под отговорност заради обида на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Дали все пак медиите могат да бъдат заглушени - отговорът идва с новото немско издание на вестник Заман, което както виждате е в пълен контраст с турската версия на вестника, която от една седмица вече е изцяло проправителствена.

Две дела за обида срещу турския президент Реджеп Таийп Ердоган и пет години затвор, ако бъде признат за виновен. Това провокира журналистическата работа на Онур Ерем. Сега той пише за опозиционния в-к "Биргюн". С него разговаря Тоня Димитрова.

В денят, в който разговаряме с Башър Индже - негов колега и бивш главен редактор на вестник получава присъда - 21 месеца затвор за обида на президента. В Турция никога не е имало истинска свобода на словото, в миналото са преследвани всички, които дръзнат да обидят основателят на съвременната държава - Ататюрк. Сега, обаче, действията на властите са по-агресивни отвсякога, казва Онур.

Онур Ерем - журналист от в-к "Биргюн": "Но новото е, че правителството поставя медии под държавен контрол. Това не се е случвало. През последните години затваряне на медии, преследване на журналисти, избиването им - подобно нещо не сме виждали досега".

Най-мащабните акции са срещу медийни групи, свързани с движението Хизмет на ислямския проповедник Фетулах Гюлен. През 1999 г. той бяга в Съединените щати, след като Анкара го обвинява, че се опитва да създаде ислямска държава в Турция. Движението притежава частни училища в 140 държави, 300 в Турция и над 1000 по света. Влияе на политическия живот чрез своите последователи в различни сфери на държавните структури. В миналото близки съюзници - сега Гюлен и Ердоган са заклети врагове.

Онур Ерем - журналист от в-к "Биргюн": "Те обявиха движението за терористична организация без оръжия, което е много смешно. Не мога да си представя терористична дейност без оръжие, но така правителството ги определя сега. В момента те са във война и изглежда, като чели Партията на справедливостта и развитието печели, защото все още са на власт, но в дългосрочен план смятам, че движението на Гюлен ще спечели, защото те не са политическа партия и няма нужда да печелят всички избори, за да оцелеят".

Действията на властите се простират далеч отвъд медиите и корпорациите, свързани с Гюлен. 1 845 души в Турция са подсъдими за обида на президента Ердоган.

Онур Ерем - журналист от в-к "Биргюн": "Това показва, че Ердоган губи легитимност и властта му се изплъзва все повече. Учители могат да бъдат арестувани заради мирни декларации или ученици са задържани, заради оплаквания, написани в групи от приятели в социалните мрежи. Полицията влиза в училище и арестува ученик в класната стая".

Опасността от затвор не спира опозиционните журналисти, но те все повече са подтиснати от машината на властта, казва Онур. Според него почти всички турски медии вече са проправителствени, а подобни акции и употребата на сълзотворен газ успяват да всеят страх сред хората.