Едва 40 души, от които 16 са с увреждания, работят днес в предприятието за хора със специални нужди. През 80-те години тук са се трудили повече от 1200 души. Варненското предприятие е едно от първите принадлежало на Съюза на слепите в България. То започнало като кошничарска работилница, а после се разраснало до цех за електроинсталационни изделия.
Докато се борят с конкуренцията както могат, от предприятието се радват на факта, че все още ги има, защото хората с увреждания в България са 312 хиляди, повечето от тях - извън пазара на труда.
"През 2010-а година в продължение на една година беше разработен един великолепен документ – дългосрочна стратегия за хората с увреждания с времеви диапазон 2011 – 2020 година. Там вътре в следващата част са изброени всички модели, действащи в Европа в момента и никой не прави нищо по него. Това е истината!", заяви Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България.
"Специлизираните предприятия могат да действат дори с много малка подкрепа от държавата. Аз съм видяла един модел в Полша, където работодателите, които не могат или не искат да назначат хора с увреждания, внасяха едни пари в един фонд, а този фонд после ги разпределяше между работодателите, които могат и желаят да наемат хора с увреждания. И по тоя начин, държавата без да дава никакви пари, бяха намерили 300 работни места", разказа Веселина Стоилова, експерт в Община Варна, омбудсман на хората с увреждания.
От такава логистика нашата държава очевидно е още далече. Засега надеждата е с промени в Закона за интеграция на хората с увреждания повече специализирани предприятия като “Успех” да се върнат на икономическата карта на България.