Узбекистан може да доставя газ за хъба "Балкан"

Проектът за газовия хъб беше лансиран от премиера Бойко Борисов след провала на "Южен поток". Узбекистан добива 60 млрд. куб. м. газ годишно и търси активно път към газовия пазар на Европа. Газоразпределителният център при Варна може да осигури този достъп.

От близо 60-те милиарда кубически метра газ, които Узбекистан добива годишно, 15 са за експорт. Най-големият й клиент е Китай, но централноазиатската страна сега все по-уверено обръща поглед към Европа. България с ключовото си местоположение и идеята за газов хъб може да е вратата на узбекистанския газ към Стария континент и на по-ниски цени, стана ясно след срещата между двете страни.

Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката: Имат капацитет и желанието. Попитах каква е цената на газа в страната, казаха, че е 50 долара за 1000 куб. метра. При сравнение и с българската, която е обявена на страницата на Булгаргаз - от 400 лева за 1000 куб. метра. Може да си представите за какви разлики в цените говорим.

Газът може да дойде по Транскаспийския газопровод, който се изгражда, през ТАНАП в Турция и оттам в България, разясни Станков. За целта България трябва да завърши газовите си връзки с Гърция, Румъния, Сърбия и Турция.

Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката: Най-скорошно изграждащият се интерконектор, имаме избран изпълнител, с Румъния. Фирма Хабал, до края на 2016 г. ще се въведе в експлоатация. МЕ отговаря за интерконектора със Сърбия, който имаме 100% финансиране от ЕК - 45 милиона, да стартират изпълнението. В края на миналата година финално инвестиционно решение се подписа и с Гърция за газовата връзка. Работи се по предпроектното проучване на интерконектора ни с Турция.

Паралелно с газовите планове, България и Узбекистан договориха и отварянето на чартърна линия между Бургас и Ташкент, която ще е активна в месеците юни-септември. Целта е да привлечем узбекските туристи, и обратно.

Лиляна Павлова, съпредс. на Българо-узбекистанската комисия за иконом. сътрудничество: И сега има туристически обмен, ситуацията в Турция довежда до това, че големият туристически поток и чартъри, които са вървели към турските курорти, има огромен потенциал да бъдат пренасочени към България и българските курорти.

Ельор Ганиев, съпредс. на Българо-узбекистанската комисия за икономическо сътрудничество: Узбекистан разполага с голям туристически потенциал. Посещават ни 2 милиона чужденци годишно. Можем да създадем съвместни програми - по Пътя на коприната, пътувания до Самарканд, Бухара. Интересуваме се и от опита на България в подготовката на кадри за този бранш.

Узбекистан се интересува и от опита ни в транспорта и строителството. Има нужда от техника и машини в медицината, фармацевтиката, преработката на храни. Българска компания е сред основните играчи на узбекския петролен пазар за преработка на горива.

Божидар Лукарски, министър на икономиката: В тази държава има много ресурси. Както каза и предс. от узбекистанска страна, те добиват всичко, което го има в таблицата на Менделеев. От друга страна, ние можем да им предложим иновации и технологии.

Крайната цел е търговското сало между двете страни, което сега е около 26 милиона долара, да се повиши значително. Узбекски студенти проявяват интерес към българските университети заради магистърските програми, чиито дипломи се признават в ЕС.