Граждани, политици и представители на културни институции почетоха паметта на загиналите в борбите за независимостта на България. Те поставиха цветя пред паметната плоча на площад „Георги Измирлиев-Македончето” в Благоевград, а ученици от Центъра за личностно и творческо развитие прочетоха Манифеста, с който преди 109 години княз Фердинад обявява Независимостта на България.
Поетесата Лена Гоцева е сред жителите на Благоевград, които на всеки празник почита героите, дали живота си за свободата на България. Днес отново тя бе сред малкото граждани, които се включиха в официалното отбелязване на Деня на независимостта в Благоевград.
Лена Гоцева: "Човек да бъде независим, една държава да бъде независима от другата, в крайна сметка това е и позиция на народа на тази държава. В случая не става въпрос само за царство, а става въпрос за волята на народа, че той иска да бъде независим от турци, от други държави и българите са едно много свободолюбива нация, това мога да ви кажа и за това съм тук."
Според историци Пиринският регион не се докосва пряко до събитията от 22 септември 1908 година, но българите тук са съпричастни към общонационалното дело.
Кирил Алексиев, уредник в Регионален исторически музей Благоевград: "Ние сме част от една етническа общност и независимо че сме извън границите на Българската държава по това време, всъщност ние сме хората, които са част от едно цяло и трябва да празнуваме този празник наравно с другите земи, които са в рамките на Княжество България по това време."
Елена Александрова, уредник в Регионален исторически музей Благоевград: "Обявяването на Независимостта на България дава един импулс, отключва въжделенията на българското население в пределите на Османската империя, че с по-голямата тежест на България на дипломатическата европейска сцена, тя би могла да претендира да се осъществят реформите заложени в Берлинския договор и съответно това население да получи независимостта си."
В Регионалния исторически музей в Благоевград се съхраняват възпоменателни кръстове от обявяването на независимостта на България. Те са давани на висшите военни, офицери, генерали, юнкери и подофицери, които са били на срочна служба към тази дата. Такива кръстове са връчени и на опълченци от Пиринския край, част от които след Руско-турската освободителна война, вземат участие и в Креснеско-Разложкото въстание и в Сръбско-българската война.