В Македония гласуват на исторически референдум за смяна на името на страната

Всенародното допитване идва след постигнатото през юни Преспанско споразумение между Атина и Скопие за промяна на името на бившата югорепублика. Договорът би следвало да премахне дългогодишните възражения на Гърция, която претендира, че името Македония принадлежи на една от нейните области, пред присъединяването на Македония към ЕС и НАТО.

На избирателите днес ще бъде поставен въпросът: "Подкрепяте ли членство в НАТО и ЕС чрез приемането на споразумение между Македония и Гърция?".

Това ще бъде третият референдум в историята на страната. Той не е с обвързващ характер и дори ако мнозинството от отговорите се окажат отрицателни или участието не е достатъчно, за да бъде обявен за валиден, македонският премиер Зоран Заев може да премине към изменение на конституцията и утвърждаване на промяната на името.

По данни на македонската Централна избирателна комисия малко над 1,8 милиона гласоподаватели имат право да участват в допитването. За да бъде сметнат за валиден референдумът, трябва да гласуват над половината, т.е. около 903 хиляди души.

След това ще е нужна подкрепата на две трети или 81 от общо 120 депутати в македонския парламент, за да бъдат одобрени конституционните промени в споразумението между Скопие и Атина. Когато тези процеси завършат в Македония, споразумението следва да бъде одобрено и от гръцкия парламент.

Докато правителството и международната общност описаха вота като исторически шанс за Македония, националистическата опозиция възразява срещу смяната на името, смятайки я за отказ от националната идентичност.