Фотоизложба, в която обективът е насочен не към политиците, а към хората, оставащи зад кадър. След дългогодишна пауза Клубът на фоторепортера отново отваря врати, за да покаже над 100 снимки на репортери на ключови събития след 1989 година. Официалното откриване на изложбата е на 31 октомври.
Бърза реакция, точен поглед и отговорността да информираш хората за истината. А в моментите, когато фотографи и журналисти очакват поредното важно събитие от нашия живот, някой колега обръща обектива, за да улови момента - докато броим секундите до горещата новината или просто се забавляваме в предстоящите до съобщаването й часове.
Йордан Симеонов, фотограф: "Най-важното в тази изложба са личностите, които ще останат. И то личностите на колегите, които посочихме. - Уляна Пръмова, Георги Георгиев, Шаварш Артин и на кой ли още не. Всичките тези хора са ценни и стойностни."
Рада Петкова, председател на Клуба на фоторепортера: "Благодарение на нас хората виждат. И не мога да ви кажа - понякога си мисля, ако спрат да излизат сайтове, вестници, телевизия, радио, какво ще прави обществото?"
Протести, избори, оставки на правителства и знакови държавни посещения. От архивите на Иван Стоименов, Ромео Чолаков, Мария Съботинова или общо 20 родни фотографи излизат исторически кадри като първия брой на в. "Демокрация" и избора на Желю Желев за държавен глава.
Йордан Симеонов, фотограф: "Много събития, много лица, които изчезват и си отиват. Много неща, които ние сме смятали за значими, а времето ги е заличило. И виждам колко е мимолетно всичко."
Старите ленти показват и как се променя професията на фоторепортера с навлизането на технологиите. Ако преди, за да успееш за поредния брой на вестника, първо е трябвало да стигнеш до фотолабораторията, то днес щракването на дигиталния фотоапарат мигновено показва образа. И въпреки технологиите, качествата на добрия фоторепортер остават същите.