Великотърновската болница с най-много реализирани донорски ситуации

Велизар Йорданов разказва, че най-близкият човек в живота му бил брат му Юлиян. В края на месец май тази година обаче съдбата решила да ги раздели. 43-годишният мъж, който посветил голяма част от живота си на децата в SOS детските селища, си тръгнал от този свят, само за няколко часа.

Велизар Йорданов: Получи мозъчен кръвоизлив и буквално за една нощ го загубихме. Връхлита те просто като ураган и с доктор Маринова говорих аз, че нещата са необратими и няма какво да направят.

Въпреки шока от неочакваната загуба на Юлиян, близките му нито за миг не се поколебали. Решили да спасят други човешки животи и дарили сърцето и черния му дроб. Вярват, че за някой те последната надежда.

Велизар Йорданов: Човек трябва да намери някакъв мотив в себе си, какъвто и да е той. Може би е по-ужасно да си жив и да не знаеш всъщност ще оцелееш ли, че всъщност някой може да ти помогне в мъката си. Важно е, че сме подарили надежда. Всъщност се надявам, че сърцето му тупти някъде.

Д-р Сибилиа Маринова е един от лекарите, които имат и най-тежката задача, да отнемат надеждата на някой, за да я дарят друг.

Д-р Сибила Маринова, началник ОАИЛ МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, Велико Търново: Тежко е, много тежко е да се изправиш пред някого и да му кажеш, че неговият близък е починал, защото пациент в мозъчна смърт е починал пациент и в това същото време да поискаш от него да дари. Тези хора, които видяхте тук, са едни изключителни хора. 7 донорски ситуации реализирани има от началото на годината в нашата болница от девет случая на доказана мозъчна смърт.

Заради хора като 50–годишния Атанас Атанасов от Лясковец и близките на донорите, и лекарите са категорични, че надмогването на мъката и усилията си заслужават. Мъжът получил сърце и втори живот преди три години.

Атанас Атанасов: Мъж от Варненската болница, две години по-млад от мен Искам да се срещна с близките на донора, да ги прегърна, да им благодаря. Щастлив съм, видях сина ми, че завърши.

В седмицата на донорството семействата взели съдбоносното решение, получиха звезди в памет на своите близки частици с които са дарили живот на хора като Атанас.