Волф Бирман: Сега 100 % не съм комунист!

Волф Бирман: Меркел още в ГДР е знаела всичките ми песни. Съпругът й, химикът, знае наизуст всичките. Удивих се! За тях в ГДР моите песни бяха нещо като коматче душевен хляб. Да се нахраниш, за да не огладнее душата ти.

БНТ: Значи Ангела Меркел е била Ваше духовно чедо, така ли?

Волф Бирман: Развалил съм я, ама в хубавия смисъл на думата.

Автобиографията му излиза наскоро и дълго води класациите. Защото животът му е като филм. Започва през 1936 в Хамбург. И минава под сянката на огромна липса. Бирман-баща гордо заявил на нацисткия съд, че е евреин. И изчезнал в пещите на концлагера Аушвиц.

БНТ: Представете си, че можете да говорите с баща си. И той Ви пита: „Сине мой, окончателно ли е победен фашизмът?”

Волф Бирман: Баща ми не би попитал това. Защото той е в облака от Аушвиц и обикаля около света от 1943 до днес. И тъй като се интересува от политика, ще знае всичко и ще го е видял отгоре. Той ще ми обясни света, не аз. Не, няма да ме пита дали има фашизъм. А ще знае, че има.

Вкъщи, Бирман ни показва своя домашен музей на Холокоста. Видял, че рушат гарата, откъдето неговите роднини били закарани към концлагерите. И със сина си натоварили в колата си огромна траверса и парчетии. Още на другия ден дошла полиция.

Волф Бирман: Казах им: “Не съм откраднал траверсата, арестувах я!”. Тя е виновна, че нямам живи роднини по баща. Тя е горд германски дъб! Трябвало е да рипне и спре влака! А не го е направила. Това се нарича “престъпно бездействие”. Камъните, болтовете – и те! Защо не удариха машиниста в лицето? Цял живот търся виновниците за избиването на евреите и чак сега ги намерих.

Днес хамбургският работнически квартал Хамерброк е пълен с офиси. Родната улица я няма, каналът обаче си стои. Оттук малкият Волф бягал да се спаси от бомбите, подръка с необикновената си майка Ема.

Волф Бирман: Моята майка водеше своята частна война срещу Адолф Хитлер. Единственото оръжие бе детето й. Всички други оръжия бяха мъртви. Затова първо трябваше да ме закрепи да оцелея. И после да направи от мен един малък комунист. Трябваше да спася човечеството и да изградя комунизма. За да й направя тази скромничка услуга, на 16 години отидох в ГДР. Това не се обяснява лесно. Всички казваха: „Какъв идиот! Милиони бягат от източната диктатура към свободата на Запад, при демокрацията. А този малък идиот от Хамбург бяга на Изток!”

БНТ: Съжалявате ли? Защото и влизането в ГДР, и излизането Ви не станаха по Ваше решение.

Волф Бирман: Не! Не! Да отида в ГДР беше мое решение! Ако не исках, майка ми нямаше да ме изпрати, на живот и на смърт!

БНТ: Но съжалявате ли, че отидохте там, в Източна Германия?

Волф Бирман: Въпросът ми изглежда безумен, макар и разумен! Ако бях останал, щях да стана западен комунист. Имах нужда от този урок: да живея в „рая на работниците и селяните”, без обратен билет. Така не ти остава нищо друго, освен да схванеш нещата.

Така и станало. Бирман заживял в ГДР и започнал да пише стихове и песни. Уж комунист, той не мълчал на комунистическата власт, но и не щял да бяга на Запад. И властта полека-лека взела да го забранява.

БНТ: Какъв процент от комуниста остана у Вас – 20, 50%?

Волф Бирман: Това е Вашата българска бакалска душа, която пита за проценти! Когато ме забраняваха в ГДР, аз бях 100 % комунист!

БНТ: А сега?

Волф Бирман: Сега 100 % не съм комунист. При мен няма 20, 30, 50%. Ако имаше, конфликтът с властта, забранените песни, Държавна сигурност, преследването и пр. щяха да ме срутят. Тогава моята сила беше моята глупост. В най-добрия смисъл на думата! Разбирате ли? Моето поведение беше: “аз съм истинският комунист!” Докато в ГДР ме забраняваха, майка ми Ема бе призована от другарите тук, в Хамбург, да се дистанцира от мен. Това щеше да е главният удар. Неговата собствена майка трябваше да каже: “НАЦИСТИТЕ УБИХА БАЩА МУ В АУШВИЦ, А ТОЙ ПРЕДАДЕ БАЩА СИ, КОМУНИСТА”! Но тя не го каза. Не само от майчина любов. Не, не познавате майка ми! Ако смяташе, че бъркам, щеше да ме заклейми и да си разбие сърцето, защото бях единственото й, обично дете. Но повече обичаше баща ми и нашето велико дело, комунизма. Та тъкмо тази жена каза на своите другари в Хамбург 3 кратки и ясни изречения. Звучат като припев на хубава песен: “Другари, моят син Волф е комунист. А Вие сте анти-комунисти.” Второ изречение: “Моят син Волф е рррреволюционеррр! А Вие, другари, сте контра-ррреволюционери!” Третото изречение беше най-хубавото: “Моят син Волф е млад поет. А Вие сте дърти свине!” Ако имате такава майка зад гърба си, властта няма шанс.

През 1976 на властта й писва. Бирман е прогонен от ГДР и, ще не ще, трябва да заживее на Запад, в родния Хамбург. Отначало си остава комунист. Но после изпява: “само който се променя, си остава верен”.

Волф Бирман: Тази песен беше политическото ми оправдание. Не съм свиня. Аз съм добър предател! Аз съм добър ренегат! Аз се промених! Аз посмях да се влюбя в това, което научих. Беше ми много трудно. Трансформацията ми продължи по-дълго, отколкото при децата на нацистите, които в моето поколение бяха мнозинство. Защото загиналият ми баща ме беше привързал към комунизма толкова силно!

БНТ: Оправдавате ли днес носталгията по стария Изток? Разбирате ли я?

Волф Бирман: Когато се срути тиранията, се случва нещо перверзно. Робите тъжат за уюта на робството. Не познавам България; не съм бил там. Но знам, че българите разбират това от личен опит! Робите скърбят за робството, за красивата не-свобода, където не отговаряш за нищо. И където, ако си държиш устата затворена, ще получиш за лапане.

БНТ: Е защо тогава в Германия нямаше носталгия по нацизма?

Волф Бирман: Хитлер нямаше достатъчно време, само 12 години. Е, постара се, поработи ефективно, трябва да му се признае. Но в дълбокото съзнание, в душата на народа той си остана пяна върху вълната; смрадливата и отровна пяна. Но не и дълбокото течение.

БНТ: Това ли Западът не разбира в Изтока? Защото те не се разбират!

Волф Бирман: Не знам! Само установих, че идиотите винаги са разположени поравно от двете страни. Когато през 76-та ми отнеха гражданството на ГДР, бях глупав по отношение на Запада; отчаян. Боях се от свободата! За диктатурата бях добре трениран. Но изведнъж влизаш в нова координатна система. Оказваш се глупакът, начинаещият, новакът! Нищо не схващаш, въпреки че си умен! Първите 3, 4, 5 години на Запад бяха най-трудните в живота ми. Липсваха ми не само приятелите от Изток, но и доверените врагове.

БНТ: Днес има ли Изток или Запад в Европа? Има ли невидима стена?

Волф Бирман: Е, може и сам да си отговорите! Нямаше нужда да идвате до Хамбург да питате мен.

БНТ: Ами интересно е как го чувствате Вие.

Волф Бирман: Вижте как държавите се държат различно в европейския разговор за бежанците. Вижте Унгария и Полша. Не знам за Румъния и България, но предполагам, и Вие не сте въодушевени, че идват едни страшни, преследвани… И лъжем с истината, че сред тях има много престъпници. Но това е вградено в мисленето ни. Как да научиш в сталинистката диктатура, че човекът до теб също принадлежи към човечеството?

Когато Берлинската стена пада, идва радостта, после равносметката. Кой е бил герой, кой – предател.

Волф Бирман: Не може всички да са герои. Не знам как е в България след Живков. Но падне ли диктатурата, изведнъж зажужават рояци борци от съпротивата!

БНТ: Точно така! И при Вас ли е така?

Волф Бирман: Абсолютно! 100 процента! Ама без думи се разбираме! След диктатурата се появява една крилата мисъл: Пословец, как казвате Вие?

БНТ: Пословица.

Волф Бирман: „Малцина бяхме ние, борците! А мнозина останаха встрани!”

БНТ: А можете ли да обясните на младите какво е ЩАЗИ?

Волф Бирман: Разбира се! Младите не са идиоти. На немски има поговорка: „Не трябва да преплуваш всяка торна яма, за да разбереш какво е лайно”… Чета, значи, моето досие. 80 000 страници! Жена ми Памела казва, „Ах ти, стар самохвалко! Не 80 000, а 50 000!” Е, добре – 50 000! За един малък човек! И виждам: ГИЛЗЕНБАХ! Приятелят ми Гилзенбах! Той спаси моите дневници! А сега агент на Държавна сигурност! Не може да бъде! Хората се познават по делата, а не по думите! После проблемът се реши просто. На следващата страница пише: „Под раз-яж-да-що-то влия-ние на Бир-ман неофициалният сътрудник прес-та-на да бъде от-кро-вен с Държавна сигурност. И не може да се ползва понататък! Подпис, подполковник Льор.” Ааааааааа! Това беше най-хубавото място в моето досие! Толкова се зарадвах, че приятелят ми не ме е предал!

Автограф с лявата ръка, написан огледално. Следващият – с дясната. Той сякаш може всичко. Стотици песни, 10 деца и последната жена, Памела. Съпруга, мениджър, партньор в песните. Какво искаш още?

Волф Бирман: Щастлив съм, че Боб Дилън получи Нобеловата награда. Смятам го за голям поет. Но за негово нещастие имаше щастието да се роди в демокрация. Е, не можеш да имаш всичко в живота.

БНТ: Но къде е магията на поезията с китара?

Волф Бирман: Не знам. Можеш да си много умен; а аз съм. Можеш да си много образован; а аз съм. Всичко можеш да си. И въпреки това да не сполучиш с нито един добър стих – и нито една хубава песен. Зависи само от това дали капризните музи ще те целунат, или не. Не е справедливо! А музите са понякога тъпи кокошки за супа! Често целуват най-големите свини!

БНТ: Една от най-големите Ви песни е “Окуражаване”. Кое окуражаваше Вас лично – жените, децата или само песните?

Волф Бирман: Ах, тази фундаментална структура се повтаря във всичките ми песни. Силата да водиш борбата на света идва само от любовта в леглото. На масата в кухнята, или до някое езеро, на вечерна светлина. Който не е целунат, губи. Жена да целуне мъжа, мъжът – жената, ако е обратен – друг мъж, ако е скромен – някое куче. Любовта има толкова образи!

Така започва една от най-кратките му песни.

Волф Бирман: Забравете цялото интервю. Тази песен казва всичко.

Горд е, че навремето ядосала всички. Но Германия вече не е разделена и старите спорове са забравени. Корейците обаче харесали песента; в тъга по своето разделение. Ето я. Историята не пести уроците. Затова един премиер на немска провинция попитал: “Г-н Бирман, какво ще кажете на младите?”

Волф Бирман: Най-добрият ми аргумент е примерът на моя живот. Младите да му подражават, колкото могат. Може би по-добре от мен. Но във вечната борба на живота собственият пример е най-силният, умният, дълбок и ясен аргумент на всеки човек.