Захари Бахаров обира овациите в първия си моноспектакъл "Чамкория"

Бае Славе /Захари Бахаров/ коментира хората, нравите, политиката, войните и мнимите герои в тях, България, света и дори Вселената, докато прави поредния курс до Чамкория с омнибуса си. Той така образно описва - с хумор и добронамереност - останалите персонажи, главно пътници от омнибуса и колеги шофьори, всекидневни случки и исторически събития, че всичко преминава като филм в съзнанието на зрителя.
Между остроумните наблюдения и разсъждения за човечеството и света мъдрецът - "тарикат" от Банишора си "прави сметката" - съобщава като постижение пристигането на всеки нов пътник, кахъри се, че парите все не стигат, въпреки че работи като роб, за да изхранва пет гърла - себе си, жена и три деца.

Голям смях пада около "възгледите" му за семейството - спасение за жената и капан за мъжа, в който тя го вкарва лесно заради зависимостта му от нагона. Комични са начините, по които Бае Славе "планира" да се отърве от това бреме - радикален, свързан с физически промени, и по-заобиколен - с две-три години затвор, докато жена му си намери друг.

Освен житейски максими, до които е стигнал, като "интересът обединява най-силно хората", квалифицираният "шафьор" споделя "широките" си политически възгледи - широк социалист е, предположенията си около ролята на Бог и природата в създаването на човека и на Вселената, любопитството си към света на животните. Посещение в зоопарка става повод за неблаговидно обобщение за "човешкия вид" - аналогия с откритието му, че животните живеят два пъти по-дълго в условия на несвобода, както му обяснява директорът на зоологическата градина.
Бае Славе е искрено и дълбоко възмутен от въртенето на Земята милиони години все около една и съща звезда и предлага "алтернатива": "Ами мръдни малко, де!".

С шеги започва и разказът му за атентата в църквата "Св. Неделя", но тогава вече не може да скрие дълбокия си потрес от случилото се, още повече че часове наред кара с омнибуса ранени до болницата. Смазан е от избиването без съд и присъда на много хора, набедени за атентата - тогава е мобилизиран да извозва труповете.

Това е моментът, в който Бае Славе - неволно - "сваля бронята" на непукизъм, присмехулство, самоирония и т.н., за да намери спасение и утеха в семейството си.

"Понеже образът на Бае Славе за кратко време успя да се засели във въображението на четящата българска публика, няма да е лесно да се отговори на очакванията. И понеже предусещаме, че Бае Славе никак няма да бъде мимолетен образ в българското съзнание, се стараем да подхождаме към него с подобаващата за това отговорност, но и с не по-малко подобаващата за това свобода. А чаровното простодушие на Бае Славе, съчетано с неочакваните изблици на проницателност и интелект, ще ни помагат в това", казва Явор Гърдев. По думите му, това е герой за обичане и за да стане такъв, трябва да подходиш към него не само с доверие и любопитство, но и да го поставиш на позицията на признатото достойнство. Само тогава той ще ти се довери, ще ти заговори на своето уважително "ти" и най-важното - ще ти разкаже как стоят нещата в тоя свят, в тая страна, в тоя град, па и в тоя Банишор, коментира режисьорът.