Заплашва ли сценарият "Каталуния" и други държави в Европа?

Шотландия и Белгия са държавите, които оглавяват списъка на регионите със силни сепаратистки движения. Последният опит да се отдели от Обединеното кралство Шотландия направи през 2014 година. Тогава 55% от гласувалите доброволно отказаха да бъдат независими. След Брекзит обаче настроенията в полза на развод с Лондон се увеличиха значително. Привържениците на идеята твърдят, че това ще бъде и икономически по-изгодно за Шотландия.

В Блегия не са чужди на идеята за разделянето на Фландрия и Валония. Референдум е малко вероятен. Темата обикновено става актуална около избори. Привържениците на сепаратистката идея са убедени, че някой ден богатата и холандскогорворяща Фландрия, няма да е част от по-бедената френскоговоряща Валония. Така на практика няма да остане много от Белгия, коментират специалисти.

Макар и значително по-слаби, сепаратистки настроения има и в Италия. Мотивите на северните части на страната в жалнието им да се отделят отново са икономически. Инициативата за обособяване на област Паданиа - по долината на река По, става особено популярна през 90те години. Южен Тирол, Сардиния, Венето - това са другите възможности за обособени региони в Италия. Постепенно обаче фокусът се измества от пълна независимост към повече автономия и финансова свобода.

Едва през 2014 година беше сложен край на сепаратистките настреоения на остров Корсика и желанието му да се отдели от Франция. Анализатори обаче не изключват възможността в някакъв момент корсиканците да поискат да имат не само само собствен език.

Хопитетично дори Войводина, която в момента е автономна област, би могла да поиска да се отдели от Сърбия.
Не е само Каталуния - такъв е изводът на анализаторите. Икономиката и по-ефективното разпредляне на финансите са сред основните причини за желанието за независимост, сочат наблюденията им. Те предупреждават, че фрагментирането би могло да се превърне в истинско предизвикателство за бъдещето на Европа.