Защо Турция остава разделена след изборите?

Вчера правителството на Турция съобщи, че от днес започва сливането на 6 министерства - на икономиката, финансите, митниците - които имат голяма роля в икономическата политика на страната. Целта е да се управляват по-лесно. Това сливане ясно говори за един от основните приоритети на президента Ердоган, който е именно подсилване на икономиката. Самата икономика през последните няколко месеци е в сериозна инфлация - малко над 12 процента.

Първоначално след обявяване на резултатите в изборната нощ, турската лира малко възстанови стойността си спрямо долара, но вчера и днес продължава да губи. Очевидно това сливане е някакъв опит да се стабилизира валутата.

Друго, което си заслужава да се отбележи, е че освен всички чуждестранни лидери, които се обадиха на президента Ердоган, за да го поздравят с изборната победа, стана ясно, че се подготвя телефонен разговор между президентите Тръмп и Ердоган.

Според анализаторите изборите ясно са показали продължаващото разделение в Турция по много линии. Между образованата средна класа, която подкрепи републиканците и хората от селските райони във вътрешността на страната, които гласуваха против него. Друго интересно разделение е, че голяма част от привържениците на Партията на справедливостта и развитието са гласували за президента на президентските избори, но не са гласували за неговата партия на парламентарните.

Една от възможните причини според наблюдатели е недоволството от факта, че Турция дава подслон на 3 млн. сирийски бежанци. Има привърженици в самата партия, които не желаят това да продължава. Искат сирийците да бъдат върнати обратно по родните им места.

Още интересни гледни точки към тези избори вижте във видеото в разговора с Барчън Йънанч от в. "Хюрриет дейли нюз"

Барчън, първо, какви изводи можем да направим от тези изборни резултати?

За някои хора резултати отчасти са изненада, особено представянето на г-н Ердоган и коалиционният му партньор от Партията на националистическото действие. Никой не очакваше толкова добро представяне от националистите, защото партията се разцепи на две фракции и въпреки че другата част, която оглави кандидат-президентът Мерал Акшенер, се представи добре на изборите - Партията на националистическото действие също постигна висок резултат. И именно благодарение на нейните гласове г-н Ердоган успя да постигне победа още на първия тур, а Партията на справедливостта и развитието си осигури мнозинство в парламента. Този резултат беше неочакван, защото проучванията на общественото мнение не даваха индикации, че Партията на националистическото действие ще има такъв висок резултат. Това беше изненада.

Коя, според Вас, е движещата сила зад успеха на г-н Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието?

Вярвам, че г-н Ердоган е създал персонална лоялност към себе си, той има огромни лидерски качества и това му помогна да постигне такъв висок резултат в сравнение с този на неговата Партия на справедливостта и развитието. Гледайки цифрите, е очевидно, че партията му загуби доста гласове. Мисля, че симпатизантите на Партията на справедливостта и развитието изпратиха ясно послание към г-н Ердоган - ние все още те подкрепяме, но имаме проблем с твоята партия и как я управляваш. Така че тези резултати, според мен, са смесено послание именно към Ердоган от страна на неговия електорат. Искам да подчертая, обаче, още нещо - аз вярвам, че симпатизантите на Партията на справедливостта и развитието са наясно с проблемите пред страната. Те също не са щастливи от начина, по който Турция е управлявана. Те са наясно с икономическите проблеми. Например знам, че симпатизантите на управляващата партия не подкрепят присъствието на сирийските бежанци тук. Има още много такива несъгласия. Но имам чувството, че тук роля играе и т.н. "психология на футболния фен". Когато си футболен фен и не си съгласен с техническия директор или мениджъра, не напускаш веднага агитката си. Изглежда, че г-н Ердоган е успял да си създаде лоялен електорат, който го подкрепя, въпреки несъгласието с много негови политики и мнението, че той не се справя добре с някои въпроси. Те си остават лоялни към него.

Защо на тези избори, за разлика от референдума миналата година, Ердоган и ПСР спечелиха изборите в Истанбул и Анкара, след като миналата година ги загубиха?

Така нареченият личностен ефект си каза думата в Анкара и Истанбул, според мен. Някои хора, които не са доволни от ПСР и Ердоган, разцепиха вота си. Те гласуваха за силен лидер като Ердоган, но не и за ПСР. Някои от тях искат Парламентът все пак да запази контрола си върху президента, да има система на проверки и баланс спрямо президента. Тези хора вярват в лидерството на Ердоган, не искат друг лидер, искат той да ръководи, не искат друг тип управление. Те осъзнават, че ако Ердоган не беше избран, парламентарните избори щяха да се повторят, което щеше да създаде допълнителна несигурност. Според мен, много голям брой от хората, които гласуваха за Ердоган, не гласуваха за неговата партия, защото искат Парламентът да запази контролна функция спрямо държавния глава.

Какво следва оттук нататък?

Това, което ще се случи, е, че онзи начин на мислене, който управляваше Турция през последните 16 години, ще продължи да управлява страната. Лично аз не видях нищо ново в предизборната програма на ПСР и Ердоган. Мисля, че той ще продължи стратегията си - да постига растеж на икономиката на база огромни инфраструктурни проекти и строителство. В първата си реч, която даде, след като разбра, че е преизбран, той говори за Истанбулския канал, голям строителен проект. Очаквам, че тази икономика, подхранвана от огромно инфраструктурно строителство, ще продължи. Ердоган, също така, обеща да премахне извънредното положение. Така или иначе, предстоят местни избори, а те могат да дадат много противоречиви резултати, особено в Югоизточна Турция. Така че имам чувството, че президентът Ердоган ще продължи да управлява страната с желязна ръка. Но нека не забравяме, че той сега има коалиционен партньор. Ако иска да прокара каквото и да е законодателство в НС, той ще трябва да си осигурява подкрепата на Партията на националистическото действие. И все пак - убедена съм, че г-н Ердоган ще постигне еднолично управление на Турция.