Спомени за 11 септември - как се промениха светът и медиите

Валери Маринов: Влизам в нюзрума, а там всички гледат мониторите под тавана. Взех и аз да гледам - виждам - близнаците димят. И един самолет така бавничко и кротко се забива в едната кула. Викам - к'во направи тоя, бе? А Радина, която седеше до мен вика - ти ако знаеш преди малко един друг какво направи.

Цветелина Йорданова: Тогава новините се правеха оттук - това беше старият нюзрум на БНТ и когато по обмена видяхме кадрите със самолетите, които се врязват в двете кули близнхаци в Манхатън, определено мога да кажа, че всички изпаднаха в шок. Въпреки, че хората в един нюзрум са тренирани да запазват самообладание във всякакви ситуации. Да продължават да работят, каквото и да се случва.

Валери Маринов: После се почна обичайната суетня - тичаме нагоре-надолу, готвим се за извънредни емисии.

Емилия Запартова: Изведнъж всичко замлъкна - агенциите, медиите, най-мощните медии сякаш блокираха. Никой не даваше никаква информация, ние се чудехме какво става.

Цветелина Йорданова: Особено след като двете кули рухнаха и когато се появи съобщението за третия самолет, който се вряза в Пентагона, определено всички бяха обзети от чувството, че нещата излизат извън контрол и никой, никой не можеше да предвиди какво ще бъде следващото нещо, което ще се случи.

Емилия Запартова: В един момент нататък информацията започна да ни залива. Аз трябваше да направя първия обект за емисията. В цялата тая суматоха, почти хаос, защото новините летяха една след друга, една след друга и до 8 часа дори не беше ясно какво става с четвъртия самолет, който беше паднал в Пенсилвания. Не знаехме дали е свален или се е взривил. Емисията мина и след като мина, след като цялата суматоха мина, в съзнанието ми са останали кадрите с падащите хора от кулите и лицето на Джордж Буш, в момента, в който му съобщават новината.

Цветелина Йорданова: Тогава архивът на новините се правеше на касети БЕТАКАМ-и. И ако тогава световните събития се събираха на няколко бетакама, от тогава, от септември до края на година, имахме само 1 касета с 11 септември и това беше касетата F117. Всички международници знаеха наизуст таймкода, на който бяха всички кадри, с които ние после години наред сме монтирали десетки, стотици и дори хиляди репортажи и обекти.

Въпрос: Как се промени светът и този на медиите?

Цветелина Йорданова: Години по-късно си дадох сметка на практика за изключителния ефект от този план на терористите. Те за първи път, единствено с помощта на обикновени оръжия като пистолети и граждански самолети, успяха да извършат атентата на атентатите. Той и до ден днешен си остава такъв, при който пораженията бяха сравними с тези от оръжия за масово поразяване.

Емилия Запартова: Преди основният враг беше "Ал Кайда", сега е "Ислямска държава". Това, което се случи на 11.09, е без прецедент. Последната вълна терористични атаки, които ни заливат, създават също толкова напрежение, ужас и страх, но сега сякаш имаме много повече възможност за канализиране на информацията.

Цветелина Йорданова: Ние до известна степен сме забравили откъде тръгнаха някои от промените, например тези свързани, с летене със самолет, но те започнаха точно от тогава, както и подозренията към другите, страха от другия, подозрението, че всеки може да бъде заплаха.

Въпрос: Свикваш ли с терора?

Цветелина Йорданова: Никога не свикваш с другото, че целта на терористите е да постигнат ефект отвъд убиването на конкретни жертви, а този ефект се постига именно с визията на атентата. Особено при 11 септември това беше много силно - картината на рухващите кули, беше еквивалент на края на един свят.

Валери Маринов: Толкова невероятно беше всичко. И въпреки че на тези монитори ние гледаме неща, които се случват в реално време и са истински, през цялото време мен не ме напускаше усещането, че това, което гледам, всъщност е на кино. Обаче не беше кино.

Цветелина Йорданова: Това със сигурност беше ден, след който светът не беше същият и ние не бяхме същите.