20 години от смъртта на Христо Фотев. Роден е в Истанбул, но прекарва целия си съзнателен живот в Бургас.
Спомен за писателя от неговите най-добри приятели вижте в репортажа на Давид Сукнаров и Мила Николова.
За поета Недялко Йорданов Христо Фотев е бил като брат. Спомня си как една нощ в купето във влака, на връщане от рецитал в Пловдив, се ражда едно от знаменитите стихотворения на Фотев.
"Така, вече се виждаха бургаските езера. Христо каза: "Ех, този влак за Бургас е толкова бавен". Казвам: "Христо, това е първи ред на едно стихотворение, напиши го!". "Добре" - казва, "ще го напиша, но ти го запомни, защото може да го забравя", разказва Недялко Йорданов.
В дома на писателя в Бургас се пазят едни от най-личните предмети на Фотев като пишещата му машина, столът, на който е творил и любимият му пепелник.
„Малко са тези предмети, защото самият Христо не беше човек, който обичаше предметите, не беше вещоман. Не се ограждаше от някакъв лукс. Най-обичаше да общува, той е от истинските бохеми.", разказва Роза Боянова, председател на бургаската писателска общност.
Писателят и журналист Иван Сухиванов поема от Фотев управлението на списание "Море", което се издава и до днес.
„Той върна някак си живота на тялото, на човешкото тяло, в поезията. Стига да кажем „Да тържествува кислорода в белите ми дробове". Направи го това съществуване тържествено", казва той.
„Морето само живите обича", написа някога Фотев. Но морето никога няма да забрави поета, който му посвети десетки нежни стихове.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube