27 февруари 2005 г.: Денят, в който Уейн Артърс стана най-възрастният с първа титла в турнир на ATP

На 27 февруари 2005 г., в Скотсдейл, 33-годишният тогава Уейн Артърс става най-възрастният тенисист спечелил първа ATP титла. Само няколко дни след това, на 18 март той навършва 34 години.

За да постигне това, австралийският левичар, побеждава Марио Анчич от Хърватия на финала (7:5, 6:3).

Това ще остане единствената титла в кариерата на Артърс. По това време той е известен с това, че притежава един от най-смъртоносните сервиси, а също така и с резултатите си на двойки.

Роденият през 1971 г. Уейн е син на бивш ирландски национал от отбора за Купа Дейвис, който по-късно се установява в Австралия. В първите си години в тура той има добри резултати на двойки, но на сингъл кариерата му тръгва нагоре едва през 1999 г., когато успява да излезе от жребия за квалификациите в четвъртия кръг на Уимбълдън, преди да загуби от Андре Агаси (7:6, 6:7, 1:6, 4:6). Същата година той побеждава световния номер 2 Евгений Кафелников в мач за Купа Дейвис.

Успява да стигне до четвъртия кръг в три турнира от Големия шлем: Откритото първенство на САЩ през 2000 г., където губи от Томас Йохансон, Ролан Гарос през 2001 г., победен от Роджър Федерер и Уимбълдън през 2002-а, отстранен от Давид Налбандиян.

През 2002 г. той достига и до първия си финал в Тура, в Нотингам, но губи от Йонас Бьоркман с 2:6, 7:6, 2:6. Най-високото му класиране в кариерата е номер 44 през 2001 г.

През цялата си кариера на сингъл Артърс упява да победи шестима тенисисти, които са номер 1 в световната ранглиста: Пийт Сампрас, Марат Сафин, Евгений Кафелников, Патрик Рафтър, Анди Родик и Густаво Куертен.

Марио Анчич, изгряващата хърватска звезда

Хърватинът Марио Анчич, наричан „Супер Марио“, е роден през 1984 г. Обещаващ играч, той постига страхотни резултати като юноша, достигайки до финала на Уимбълдън за момчета през 2000 г. на 16-годишна възраст. Става известен на широката публика две години по-късно, в Ол Инглънд Клъб, когато участващ с уайлд кард в основната схема, побеждава световния номер 9 Роджър Федерер в първия кръг - 6:3, 7:6, 6:3.

През 2003 г., малко след като влиза в топ 100, той достига до четвъртия кръг на Australian Open, победен от Хуан Карлос Фереро. Отнема му 18 месеца, за да пробие в топ 50 през юли 2004 г., след като стига до полуфиналите на Уимбълдън, където побеждава местния фаворит Тим ​​Хенман, а след това губи от Анди Родик с 1:3.

Анчич започва 2005 г., достигайки до третия кръг на Australian Open, но е надигран от бъдещия шампион Марат Сафин в четири сета. Влиза в жребия в Скотсдейл като номер 29 в света.

Мястото: Скотсдейл, Аризона

Откритото първенство на Скотсдейл датира от 1986 г. Турнирът се провежда винаги в края на февруари или началото на март и е едно от престижните събития по това време на твърди кортове.

Шампиони там са трима бивши играчи номер 1 в света: Джим Къриър (1995), Лейтън Хюит (2000, 2003) и преди всичко Андре Агаси, който държи рекорда от четирите спечелени титли в Аризона (1993 г. 1994, 1998, 2002).

Фактите

Двамата играчи, които се изправят един срещу друг на финала през 2005 г. в Скотсдейл, имат противоположни профили. От една страна, 20-годишният Марио Анчич, изгряващата звезда, достигал вече до полуфиналите на Уимбълдън. От друга страна, Уейн Артърс, късно разгърнал потенциала си, на 33 години тогава, никога не играл на четвъртфиналите на турнир от Големия шлем и със само един финал в тура (Нотингам 2022).

Хърватинът играе с дясна ръка, австралиецът с лява. Единственото общо нещо е, че и двамата играят агресивен тенис и разчитат на силния си сервис. Сервисът на Артърс е обявен за „най-добрият в света“ от няколко топ играчи сред които Агаси, а Анчич е наричан „Бебето Горан“ сравняван с неговия по-известен и успешен сънародник по това време Горан Иванишевич.

През цялата седмица на турнира, австралиецът, който влиза в турнира като 99-и в света, сервира по-добре от всякога. Но на финала той не само побеждава младия си опонент, но и го прави категорично благодарение именно на този елемент от играта си.

„Сервисът му е изключително труден. Знаех, че го изпълнява много добре и че ще ми е трудно, но начинът, по който успя е наистина впечатляващ. Играл съм с подобни съперници, но никога не съм се чувствал като днес, наистина не можех да направя нищо", казва Анчич след мача.

Артърс надделява в два сета, 7:5, 6:3, превръщайки се в най-възрастния играч, печелил първа ATP титла. По пътя си към това постижение, левичарят не допуска пробив в 62 последователни гейма, като губи сервиса си само в първия сет в мача си от първия кръг срещу Тейлър Дент, спечелен с 2:1.

Какво следва?

Уейн Артърс никога няма да достигне до друг финал на ATP, и ще се оттегли от професионалния тенис две години по-късно с 12 спечелени титли на двойки.

Минути след като отстъпва на Йонас Бьоркман в третия кръг на Уимбълдън 2007, австралиецът обявява, че прекратява кариерата си.

На 36 години, левичарят от Аделаида е най-възрастният тенисист в турнира. Мачът приключва за 87 минути, а ветеранът обявява, че спира с тениса след 17 години като професионалист. Той тръгва от квалификациите и достига най-далеч от всички останали минали през пресявките.

Едно от големите му постижения в кариерата е титлата от отборното състезание Купа Дейвис с тима Австралия през 2003 година.

Именно в този турнир той се наслаждава на някои от най-великите си моменти на корта.

„Нищо не може да се сравни с това да си там и да играеш за страната си в Световната група и в такива мачове. Изтръпвам всеки път, когато си помисля за това. Това са онези мачове, които помниш дълго в кариерата си и дълго след като приключиш", казва тенисистът години по-късно.

И така, докато Артърс се отдава на заслужена почивка, няколко месеца по-късно Марио Анчич печели първата си титла, тази в Хертогенбош, побеждавайки Мишел Лодра на финала (7:5, 6:4).

Той има отличен сезон през 2006-а, когато завоюва две титли и завършва на второ място в класацията на ATP три пъти. Също така достига до четвъртфиналите на Ролан Гарос и Уимбълдън, където и в двата турнира губи от Роджър Федерер.

Поразен от мононуклеоза през 2007 г., хърватинът никога няма да успее да играе още една пълна година в турнето. Анчич се оттегля от спорта през 2011 г., а след това сменя драстично посоката и прави кариера на Уолстрийт в Съединените щати.

За разлика от него Уейн Артърс има собствена тенис школа, където работи с деца, също така е треньор и в Националната академия на Австралия от 2010 г.