Върни се там, откъдето не си си тръгвал

1056 дни. Период, който не е чак толкова дълъг за един човешки живот. Но е безкраен, ако си отдаден футболен запалянко, който с трепет очаква да зърне осъществяването на една своя мечта. За някои – вероятно най-съкровената.

ЦСКА се завърна на стадион „Българска армия“ почти 3 години, след като напусна стадиона си. Не му каза „сбогом“, а „до скоро“ и започна да се надява, че един ден публиката отново ще може да повърви по алеите из Борисовата градина, ще посети стадиона, ще запее любимите си рефрени, ще се чувства уютно, гордо, приветливо. Щастливо.

Още в началото на деня за размисъл – на 31 октомври – „червените“ фенове вече бяха направили своя избор какво точно възнамеряват да правят. Лошото време нямаше абсолютно никакво значение, защото в душите грееше слънце. Пред магазина за артикули на ЦСКА се виеше опашка още преди да беше настанало пладне, а хората сякаш не вярваха, че всичко това се случва. Завръщане там, където всъщност никой никога не си е тръгвал. И там, където е оставил по нещичко от себе си и иска да си го прибере, за да може душевният пъзел да е завършен. Стадионът чакаше да подслони своите гости, за да им напомни, че паузата в отношенията помежду им най-накрая е приключила и приключението може да бъде подновено. Приключение, което няма край.

Младите гледаха с интерес, за да видят какво точно представлява стадион, какъвто вероятно не са виждали никога, освен ако не са били в чужбина. Възрастните, особено най-достолепните, бяха дори по-развълнувани, защото едва ли са вярвали, че ще дочакат този ден. Или ще го доживеят. Неслучайно и от клуба решиха да почетат емблематични фигури, които напуснаха този свят преди да видят символичното прерязване на лентата.

И освен речта на Христо Стоичков, хилядите аплодисменти за Димитър Якимов, Георги Денев, Любослав Пенев, Стойчо Младенов и всички останали, изпълнението на Йорданка Христова и сълзите в очите на феновете, ще се запомни за дълго и речта на бай Добри. Който искаше да направи едно от онези кълбета напред, но се въздържа, защото и годините вече са доста. Но не се сдържа да изрече на микрофона: „Това е най-щастливият ден в моя живот“.

Това е един от много редките случаи, в които всички на стадиона нямаха възражения относно крайния резултат в срещата, когато той не е положителен за „армейците“. Нямаше сила, която да развали настроението на привържениците.

Трибуните също направиха така, че за мача да се говори още доста време. Хореографиите бяха подбрани тематично, но една от тях направи впечатление със своята последователност. По време на последния мач на стария стадион феновете избраха да отбележат началото на строежа чрез кадър на дядо и внуче, които поглеждаха към новината, че започва изграждането на новото съоржение. Три години по-късно дядото и внучето „оживяха“ отново и грейнаха на Армията – този път с усмивка, защото се бяха завърнали у дома. Там, откъдето всъщност никога не си бяха тръгвали.

Защото човек никога не изоставя мечтите си. Дори и да не си признава.

Свързани статии:

ЦСКА и Славия не се победиха в първия мач на обновения стадион "Българска армия"

Нулево равенство в столичния двубой.

21:41, 31.10.2026

Чете се за: 03:17 мин.

С шоупрограма, куп легенди и препълнени трибуни бе открит стадион "Българска армия"

Съоръжението е изпълнено до краен предел преди срещата между ЦСКА и...

19:23, 31.10.2026

Чете се за: 02:05 мин.