Дългосрочният бюджет на ЕС за 7-годишния период от 2028 година трябва да намери баланс между традиционните за общността политики като подкрепата за селското стопанство и развитието на регионите и новите приоритети, наложени от геополитическите предизвикателства. Това са отбраната и сигурността, както и развитието на конкурентна икономика и иновации. Темите коментира евродепутатът Андрей Новаков от ЕНП в предаването "Светът и ние".
БНТ: Отбрана и конкурентоспособност - това са приоритетите на следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз. Но не и за сметка на кохезионната и на селскостопанската политика - това, за което настояваше ЕНП, доволни ли сте от постигнатия компромис?
Андрей Новаков: "Аз съм доволен най-вече, защото мисля в началото да слезем на национално ниво, преди да поговорим за европейските приоритети. Беше много важно, защото с група евродепутати не оказахме натиск, но имахме усилие в тази посока бюджетът да бъде увеличен. В случая за България това означава се с още 2 милиарда евро. Много ми се ще това да не е поредният горчив опит, който имаме и да се налага този урок до го учим два пъти. Заради конюнктурата в България, изборите, нов министър, ново правителство или нещо друго да пропуснем тази възможност. Много е важно България в съвета да отстоява същите позиции, така че да се получи резултата, която желаем."
"Иначе да, аз съм щастлив, че като съавтор и съвносител на регламента, който управлява кохезионната политика и парите за земеделие, ще можем да направим така, че задължително, това е един от принципите, които залагам в момента в текста, ако кметовете не са качени на борд, ако не са въвлечени в процеса за писане на националния план и по неговото изпълнение, планът да бъде отхвърлен. Защото дали ще ги дадем парите за отбрана, за пътища, за иновации, за охрана на границите, ако тези, които изпълняват проекта, в крайна сметка не са въвлечени в неговото изпълнение, ако не са въвлечени в неговото писане в началото, след това в отчитането, които познават местните специфики, резултата ще бъде нищожен. Както се е случвало, за съжаление, и в миналото, и в други държави съм виждал."
"Но, ако трябва да обобщим, Европа ще инвестира кратно повече в отбрана, в охрана на границите и много във високи технологии и в конкурентоспособност, защото това са сферите, в които изоставаме. И по отношение на нашия капацитет, по отношение на отбраната, и когато погледнеш, кои са топ 100 от компаниите в света по пазарна капитализация, европейските почти липсват. За това инвестициите ще са в това. Ако България иска да е на гребена на вълната, това са сферите, в които можем да инвестираме."
БНТ: Как тези увеличени средства за България ще бъдат разпределени по политики, по програми за нас?
Андрей Новаков: "По първоначалното предложение на Европейската комисия говорихме за около 22 милиарда евро. Позицията на Европейския парламент е да ги увеличим с почти 20%. Затова те ще са равномерно разпределени и за развитие на регионите, и за земеделие, за високи технологии. Така, че те се разпределят пропорционално, ако позициите на парламента бъдат възприети от съвета и в крайна сметка останат финално. Но опита в мен говори, че тук борейки се за 5 милиона по-вече, за 50 милиона повече да стигнат до България, лекотата, с която пропускаме възможностите да се възползваме от европейското финансиране е поразителна в България. И се надявам, наистина, да сме си научили урока, да сме си написали домашното и да не се налага да се червя по срещи тук, когато ми казват: добре де, България има докладчик, България има съавтор на регламента и е една от държавите, които най-малко се възползват от тези пари - няма какво да обясниш. Много е трудно да поискаш повече на фона на това, че не се възползваш и на това, което са ти дали в момента."
БНТ: В този смисъл Европарламентът отхвърли бюджетния модел, предложен от Европейската комисия за национален план за всяка държава, за определен портфейл, който тя сама да решава как да го харчи. Защо?
Андрей Новаков: "Имаме опасения от силна централизация. Когато говорим за единния план, който ще остане, за това съмнение нямам, национален план и такъв мегафонд, си представяме хипотеза, в която един министър пише този национален план, този който отговоря за финансите или за европейските въпроси, не знам, зависи от правителството. Този план бива одобрен от един еврокомисар в Европейската комисия и се изпълнява така, което създава предпоставки за силна централизация, за липса на прозрачност, за пристрастност. Затова и моето настояване тук и реформата, за която вие визирате, вероятно е повече хора да вземат участие в писането на тези планове, всички региони, областни управители, кметове, за да сме сигурни, че спецификата на всеки един регион, неговите потребности, желанията на хората ще бъдат отразени и в крайна сметка трябва да си кажем - европейското финансиране е кръвоносната система на българската икономика. Това са пари, които 80% от публичните инвестиции в България идват от Европейския съюз. Затова е много важно да кажем - не можем да си позволим да не се възползваме от това финансиране и заради политически пристрастия и краткосрочни политически интереси да започнем да пишем наново без всякаква приемственост, да се вземе предвид всичко, което до момента е било свършено и в Брюксел, и в София. Това е абсолютната гаранция за перфектната буря и пропуснати ползи накрая."
БНТ: Друг важен въпрос и за България, и за всички държави по източните и южните граници на Европейския съюз, е как парите за миграция, за охрана на границите ще бъдат гарантирани в този бюджет?
Андрей Новаков: "Колкото повече летища биват блокирани, колкото повече дронове започнат да падат и да изплуват по нашите брегове, натискът, който има върху институциите в Брюксел да гласуват достатъчно финансиране, с което да си пазим границите, се увеличава и аз знам, че това в крайна сметка ще резултира, защото няма никой, който да е против тук от увеличаването на финансирането за отбрана. Видяхте по програма "SAFE", колко много средства бяха отпуснати за България, говорим за почти 3 милиарда, това са 9 проекта, в които се инвестира в брегова охрана, закупуване на "минни ловци", на системите за противовъздушна отбрана. Това ще продължи и аз съм щастлив, не защото има причина да бъда щастлив, когато се инвестира в отбрана, а защото България е една от държавите, които са запазили тази индустрия, военно-промишления си комплекс и можем не просто да захранваме нашите потребности, но и за тези на цяла Европа. Това означава приходи в България, заплати, това е производство с често пъти високи технологии, висока добавена стойност, високи заплати, данъци, които остават в България и го считам за нещо, което можем да се възползваме, от иначе една отвратителна ситуация на конфликти с цял свят."
БНТ: Другият важен въпрос е това 10% увеличение, което иска парламентът, което възлиза на доста голяма сума - откъде ще дойдат парите за него, има ли нови източници на финансиране, които предлагате като Европейски парламент?
Андрей Новаков: "Именно за да не се увеличават вноските на държавите членки, а тук трябва да кажем, че ако България се възползва от това, което получава от европейския бюджет, би получавала четири пъти повече от това, което внася. За съжаление, често пъти фалшивите новини, докато успеем да ги опровергаем, много хора вярват, че България дотира. Това се случваше по време на служебните правителства, когато не се възползвахме от това, което получаваме. Но парите, новите биха дошли от собствени приходи на съюза, като това се обмитяване на стоки от трети държави, такива, които са произведени с отделяне на значителни дози въглероден диоксид, както и с налози по отношение на хазарта, криптовалутите, а и големите интернет-гиганти, които оперират в Европа, но изнасят печалбата си навън."
БНТ: Така или иначе, предложеното от парламента има противници сред европейските правителства, има големи държави като Германия, например, които се отнасят скептично към приемането на толкова голям бюджет. Очаквате ли сериозни преговори, очаквате ли компромиси и какъв би бил допустимия компромис?
Андрей Новаков: "Опитвам се да го обясня и на колегите от Германия - те разглеждат себе си като най-големия нетен платец в европейския бюджет. И ако погледнем бюджета от равнището на математика за втори клас, ще се прави - внасяш, получаваш, има огромна разлика. Обаче да погледнем един проект в България, например този за високоскоростната железница между София и Бургас. Това е инвестиция, формално погледната в една държава, която е получила повече от колкото е давала в европейския бюджет. 85% от парите за този проект са дошли от европейския бюджет. Обаче според вас какви влакове ще се движат отгоре върху тези линии? Най-вероятно ще са немски. Както се случва досега много пъти да купуваме такива немски влакове. Това означава ли, че част от тези пари ще се върнат обратно в държавата, която е дошла? Да."
"Дори да не е толкова пряко, защото ако влезете в една болница ще видите, че оборудването идва от Холандия, от друга държава, която е против. Значи част от тези пари са дошли там. Дори да не е това, тогава когато инвестираш в българската икономика, в заплатите, които идват с България благодарение на един или друг проект, къде отиват хората след това да пазаруват хранителните стоки? В немските вериги, които оперират България. Къде внасят парите сте? В някоя немска банка, която оперира в България. Част от тези пари се връщат обратно. Това е красотата на общия пазар. Не можем да си позволим да гледаме на толкова сложно нещо по толкова елементарен начин. Аз внасям, аз получавам, не ми излиза сметката, затова няма да ги давам. Нищо подобно."
"Всичко, което се внася в България, сигурно в 70-80% от случаите отново се връща в държавата, от която е дошло, просто защото техните икономики са по-развити и доставките на такива продукти, които ние имаме нужда, отиват отново там. Сега, вероятно, когато санираш училище, ще кажеш, да, компанията, строителите идват от България, но като погледнеш строителния материал - гипсокартона, вероятно е произведен от немска фирма отново."
Вижте целия разговор във видеото
Чуй новините
Подкаст
