Българската армия се въоръжава с дронове

Дроновете предизвикаха революция в армиите по света. Как безпилотните летателни средства промениха философията на войната и как навлизат в българската армия - предизвикателствата и проблемите - анализ в "След новините" с автор Николай Минков, който се включи в двудневно тактическо учение с бойни стрелби на полигона Тюлбето край Казанлък.

Това е самоходната артилерийска установка гвоздика - най-маневреното средство на въоръжение в артилейриските формирования на Сухопътните войски. Снабдено е със 122-милиметрово оръдие и боекомплект от 40 осколъчно-фугасни снаряда.

• Обмисля се създаване на ново подразделение на армията, което да оперира с дронове

Масовото използване на дронове в украинския конфликт промени философията за водене на съвременния общовойскови бой. Ефективността на безпилотните летателни апарати за разузнаване, засичане на цели, координиране на огъня и използването им за директна атака на противника се отчита от командването на Сухопътните ни войски и вече втора година опитът от войната се използва за обучание на нашите пехотни подразделения.

"Ражда се нов род войски, което е свързано специално с дроновете и системите за противодействие на същите", каза генерал-майор Деян Дешков, командир на Сухопътните войски.

Като визираме дроновете, тук трябва да знаем, че говорим за няколко различни видове дронове не само по далечина и възможности като технологии, а и като цели на тяхното използване и ефектите, които търсим от тях.

От няколко години в сухопътните войски успешно въвеждат в най-малките подразделения малки разузнавателни дронове от хеликоптерен тип.

"С този дрон няма вече скрити цели и противници. Дронът е закупен за взводове и роти, най-вече за разузнаване на цели, заснемане на тяхното местоположение. Лесно разпознава целите и точно дава координатите и подаването им в командния ни център. Добър е", категоричен е младши сержант Дончев - оператор на дрон.

Освен масовото навлизане на дронове от хеликоптерен тип, в сухопътните войски от години се използва безпилотната армейска система от самолетен тип "Рейвън", която е с много по-голям обсег на действие и способности за разпознаване, засичане на цели и определяне на тяхното местоположение.

"Безпилотното разузнавателно средство дава възможност да се издигне на височина от 4 км и на разстояние от наземната станция до 10 км, да се свалят координатите на дадените обекти и цели и да се предадат в центъра за управление на огъня", обясни младши сержант Иванов.

Консултанти от американската армия активно подпомагат тактическата и огнева подготовка на пехотните ни подразделения. Фокусът отново са безпилотните апарати.

"Дроновете се явяват предизвикателство като технологии, но ние трябва да намирам начин да се справим със задаващото се предизвикателство и да открием как да използваме тяхното предимство на бойното поле. За мен е чест да бъда тук и да работя с българите и виждам възможности за повишаване на способностите между американската и българска армии", заяви първи сержант Гебхарт - Security Force Assistance Brigades (SFABs).

При слаба видимост, мъгла, силен вятър и обилен валеж, дроновете стават безполезни. Тук на помощ идват стари и изпитани разузнавателни системи, работещи чрез акустични или електромагнити вълни.

"Радиолокационната станция може да сканира на 360 градуса на различни скорости. Горе-долу прави пълно обследване на 360 градуса за минута. Може да покаже на цифровия дисплей до 600 движещи се цели едновременно, като автоматично проследява движението на всяка една цел", обясни младши сержант Иван Делчев.

А за акустични локатори във формата на метални гъби, е лека задача да засекат противниковата артилерия, да определят нейното местоположение, за да може успешно да бъде поразена.

"Възможностите на системата са разузнаване на стрелящи артилерийски системи-противникови на дълбочина до 20 км и фронт 10 - 12 километра", каза капитан Васил Христов- командир на рота от батальон "ISTAR".

Цялата разузнавателна информация от безпилотните летателни апарати и от полевите разузнавачи на предния край на бойните действия постъпва в тази машина за управление на огъня на артилерийския дивизион.

От тук чрез автоматизираната система "Вулкан" се задават целите към самоходните артилерийски установки.

"След произвеждане на изстрел от гаубицата, по най-бързия начин трябва да се изнеса, за да заеме предварително зададена позиция, за да не бъда разкрит от противника и поразен от противника", каза младши сержант Стоян Проданов.

В противен случай безпилотните апарати на противника ще засекат техните позиции и до 3 минути след това ще ги атакуват с артилерия или дронове камикадзе.

Самоходната артилерийска установка може да развива 80 км/час на асфалтов път и 55 км в час по пресечена местност.

"Най-важният елемент, който постоянно тренираме е скоростта, за да може 15-тонните машини по-най бързия начин, след получаване на координатите, в рамките на 2 минути, да произведат изстрели да се изнесат от огневата позиция", заяви капитан Стефан Стефанов, командир на самоходна артилерийска батарея.

Освен отработване на различни маневри в нападение и отбрана, като заемане на огневи позиции за стрелба и оттегляне на запасни, самоходните дивизиони непрекъснато работят върху скъсяване на времето от зареждането до стрелбата. Войната в Украйна показва, че един добре сработен екипаж може да произведе до 8 изстрела в минута, при ръчно зареждане на самоходните гаубици, въпреки че те разполагат с автоматичен механизъм за подаване на снарядите в дулото на гаубицата.

"Съвременните схващания за водене на бойните действия показват, че въпреки високата маневреност на огневите системи, с които разполагаме, ние сме все пак уязвими най-вече от към безпилотни летателни апарати, като и от високоточни оръжия, което може би поражда необходимостта от придобиване на системи за противовъздушна отбрана, с които да можем да бъдем цялостно защитени и подсигурени в извършването на маньовър, както и при всякакви придвижвания на бойното поле", обясни подполковник Галин Георгиев- командир на 61 Самоходен артилерийски дивизион от 61-ва бригада.

Според анализите на НАТО в момента заплахите идват не само от противникови дронове камикадзе, безпилотни разузнавателни средства, но и от все по-реалистична опасност от появата на така наречените рояци, атакуващи дронове, управлявани от изкуствен интелект, много на брой, евтини, но с голям потенциал за поразяване на живи сили и техника.

"Съвременният общовойскови бой показа рязката необходимост от антидрон системи или системи за въздействие, било то с кинетично въздействие върху различните видове дронове, говорейки с електронно въздействие върху тях, обвързвайки се с разполагане на местността или пунктове за постоянна дислокация или в движение. За разстояния, които касаят непосредствена защита на войските или въобще да не бъдат открити войските", подчерта генерал-майор Деян Дешков, командир на Сухопътните войски.

Все по-масовото навлизане на дронове от различен тип и вид в армията налага пренаписването на тактиката на действие на пехотните подразделения, а от там и изискванията към командния състав са увеличават.

"Това изисква от този командир той да знае, на първо място - как действат те, после, да знае как той да може да ги управлява и това е пред нас голямо предизвикателство, което стои пред всички командири в бригадата до най-ниското ниво", каза полковник Мирослав Костадинов, заместник-командир на 61-ва механизирана Стрямска бригада.

Другото направление, което в сухопътни войски се работи в 61-ва бригада, това е да се даде по-голяма възможност на командирите от различните степени в зависимост от рамката, която им дава, да взимат самостоятелно решение на бойното поле.

Въвеждането на нова методика, по която да се обучава редовия и команден състав от всички нива е наложителен, но бавен процес.

"Изготвянето на нова методика, не е процес, който става за един ден. На първо място трябва да има концепция какво трябва да се промени, след това трябва да се изготвят необходимите нормативни документи за това, говорим за указания, говорим за процедури и т.н. След което тази методика трябва да се изпробва с по-малки формирования и ако се окаже ефективна, тогава да се въведе вече в останалите формирования в сухопътни войски", подчерта полковник Мирослав Костадинов, заместник-командир на 61-ва механизирана Стрямска бригада.

В Сухопътните войски почти са приключили доставката на дронове от хеликоптерен тип в малките формирования предназначени за разузнаване.

"Тази година очакваме голяма част от дроновете, които са с по-голям обсег и които са за големите нива на тактическо и оперативно ниво, ние трябва да ги получим до края на годината съгласно договорите и засега не се очертава да има забавяне по тях. Отделно, ние работим с част от такива, които бяхме получили по различни програми последните 5 - 6 години и повече, които вече използваме", обобщи генерал-майор Деян Дешков, командир на Сухопътните войски.

Все още обаче остават необезпечени две основни сфери, в които оперират дроновете безпилотни апарати за оценка на действията върху бойното поле и дронове камикадзе за унищожаване на живата сила на противника, бронирани машини, артилерия, ПВО и опорни пунктове.

Генерал-майор Дешков обяснява важността на все още липсващите системи.

"Това са дроновете, които оценят ефектът от поразяването. Защото на база на ефекта от поразяването , знаеш да прекратиш използването на определен ресурс в дадената зона или да продължиш да използваш до постигането на желания ефект. Част от тях се постигат от артилерията, а част от тях с така наречените ударни дронове или дронове камикадзе. Работим и по тях и се надявам в края на тази година да кажем, че сме придобили няколко и от тези аспекти. Защото новите технологии все по-бързо навлизат във въоръжените сили, но най-ценното остава човекът. Ето защо основната задача пред висшето военно ръководство е да задържи и увеличи кадрите в армията", каза генерал-майор Деян Дешков, командир на Сухопътните войски.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News