За пета поредна година фондация „Софийска платформа“, която работи за осмислянето на комунистическото минало, организира посещение на посланици и представители на дипломатическия корпус в бившия концлагер в Белене.
Защо уроците от миналото са важни за настоящето на Европа?
Надписите на арката, която е едновременно вход и изход на така наречения „Обект 2“ на концлагера Белене, са повече от красноречиви за ужасите, които са били ежедневие в продължение на десетилетия.
Между 15 и 20 хиляди души са били затворени тук през годините – царски офицери, индустриалци, политици и обществени лидери, селяни, несъгласни с колективизацията, кметове, свещеници от всички деноминации, образовани хора и членове на интелигенцията. Лагерът е бил уж закриван и после отново откриван. Последното му отваряне е през 80-те години, заради Възродителния процес, когато тук докарват около 500 български турци.
За да стигнат до лагера, затворниците са вървели пеша 19 км от гарата в Белене – през гората и мочурищата.
Първите въдворени са живеели в землянки и сами са построили бараките на лагера, както и 25 км пътища през остров Персин и 40 км диги – почти във вида, в който съществуват и днес. Всичко е правено на ръка, без машини, с дажба от 360 грама хляб на ден и две супи. С една цел – да бъдат пречупени.
Кирсти Понянкука, посланик на Финландия: „Тук има много спомени, както беше казано по време на презентациите, и много важна история, която трябва да бъде разказвана и преразказвана. И разбира се – днес тук мислим за случилото се в Белене, но не само. За всички нас съществуват такива места и събития, които е важно да се помнят.“
Луиза Славкова, изп. директор на "Софийска платформа": "Достъпът до лагера и днес остава сложен заради близостта на действащ затвор. Дипломатите почетоха жертвите и разгледаха трите експозиции за историята на лагера, които съществуват тук основно благодарение на усилията на гражданското общество."
Йоана Левиева-Сойър, БНТ: „Вие сте от Финландия – страна, която има голяма граница с Русия. Как уроците, научени тук, могат да ни помогнат да се справим с настоящите предизвикателства в Европа?“
Кирсти Понянкука, посланик на Финландия: „Преди всичко бих казала, че Финландия също е била под руско управление преди нашата независимост през 1917 г. Но тогава сме били Велико княжество – със запазено шведско управление, законодателство и всичко останало, което върви с това. Така че нашият исторически опит е малко по-различен. Но, разбира се, много научихме от нашите съседи – балтийските държави, където комунизмът е бил силен и е причинил тежки последици. Сега, когато съм тук, се замислям – какво е означавало случилото се за хората в онзи момент? Какво е означавало за нацията? Фактът, че са били погубени толкова много образовани хора от всички професии – учители, младежи… Каква е била цената на тяхната загуба – физическа и духовна – за нацията? И какво означава тази загуба днес?“
- Намерихте ли отговор?“
Кирсти Понянкука, посланик на Финландия: „Не. Това е нещо, което мисля, че трябва да обсъждаме заедно – и българите да намерят отговори. Но вярвам, че е изключително важно да разсъждаваме върху смисъла на историята, защото не е достатъчно само да знаем фактите – трябва и да се учим от тях. Да ги осмислим през нашата необходимост да сме хора и да живеем в либерална демокрация.“
Посланикът на Финландия се надява мястото да се поддържа, за да остане "жив мемориал".
„Искрено се надявам хората, които поддържат това място, да могат да осъществят амбицията си – то да се превърне в един жив мемориал, в който посетителите да слушат и виждат личните истории. Защото именно те придават човешко измерение на произвола и на по-дълбоките причини, заради които са съществували тези лагери – не само като наказание за конкретни хора, а и като извор на страх за целия народ. Страх, който е бил поддържан, за да бъдат държани хората под контрол.“
Автор: Йоана Левиева-Сойър
Чуй новините
Подкаст
