Берлинската стена влезе в световната история като символ на Студената война и на разделението на Германия. Изграждането ѝ започва на 13 август 1961 г., за да спре потока от бежанци от Изток на Запад.
Германско-германската граница
След 1952 г. ръководството на Германската демократична република (ГДР) затваря територията си на Запад. Вътрешногерманската граница е широка няколко километра и се простира на почти 1400 км от Бавария до Балтийско море. Тя разделя селища и местности, прекъсва пътища и железопътни линии и определя живота на милиони хора.
За придвижване между Федералната република и ГДР и Берлин остават отворени само шест железопътни прелеза и пет пътни или магистрални прелеза. В Берлин и околностите му са затворени 200 улици, а телефонните връзки със западната част на града са прекъснати.
Много жители са принудително преместени от непосредствена близост до вътрешногерманската граница. Берлин се превръща в пристан за бежанците. Това е прекъснато с изграждането на Стената.

13 август 1961 г. – строителството на Стената започва
Още през юни 1961 г. Валтер Улбрихт (източногермански политик, определял в периода 1950-1971 г. изграждането на ГДР и превръщането ѝ в социалистическа държава) обявява публично: „Никой няма намерение да строи стена!“. В същото време ръководителят на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) отдавна мисли да отцепи Източен Берлин от западната част на града. Одобрението от Москва обаче идва едва в началото на август.
През нощта на 12 срещу 13 август Народната полиция, бойните групи на работническата класа (Betriebskampfgruppen - паравоенна организация на работниците в заводите в ГДР) и Националната народна армия блокират с бодлива тел и каменни блокове секторната граница, минаваща през Берлин.
През следващите дни и месеци между Източен и Западен Берлин е изградена 46-километрова стена, а накрая около Западен Берлин са издигнати укрепени гранични съоръжения с обща дължина 155 км. Населението вече не може да се придвижва от едната до другата част на града.

Вълнение на Запад, радост на Изток
Берлинчани бяха поразени, а международните реакции бяха по-скоро сдържани. Западните сили почти не протестират, свободният им достъп до Западен Берлин не е застрашен.
Генерал Луциус Д. Клей, специалният пратеник на САЩ в града, няколко седмици по-късно, през октомври 1961 г., вкарва танкове. Целта му е да разбере дали все още си имат работа само с режима на Улбрихт или, както по-рано, с Москва. Когато съветските танкове се появяват от другата страна, отговорът става ясен.
Политическото ръководство на ГДР празнува построяването на Стената – според определението на пропагандата на ГЕСП, "антифашистка защитна стена" - като "победа на социалистическия лагер над западния империализъм". В действителност ръководството на ГДР е загрижено за спирането на бежанския поток, тъй като до построяването на Стената ГДР губи всяка година стотици хиляди свои граждани, предпочели да отидат на Запад.

Опити за бягство и смъртоносни изстрели
Бетонните стени, рововете, специално обучените кучета пазачи, наблюдателните кули и охранителните постове правят държавната граница почти непроходима. Най-малко 235 души загиват при опит да преминат на Запад. Въпреки това, много хора опитват късмета си, често с впечатляващи бягства през Стената.
9 ноември 1989 г. – Стената е разрушена
Очакваната политическа и икономическа стабилност, която ръководството на ГДР обещава да постигне, наред с другото, чрез затварянето на границите, действително доведе до повишаване на жизнения стандарт. Но "реално съществуващият социализъм", както ръководството на ГДР нарича своя обществен строй, в крайна сметка се оказва нежизнеспособен. В края на 80-те години системата на ГДР се разпада.
Михаил Горбачов, който по това време е на власт в Москва, се опитва да модернизира държавата и държавния апарат. Той обявява реформиране на Съветския съюз под лозунгите "гласност" и "перестройка". Това оказа влияние и върху другите социалистически държави в Централна и Източна Европа.
Ръководството на ГДР губи подкрепата на Съветския съюз. Хората във всички големи излизат на протести да защитят свободата си. Вълна от бягства през Унгария и Чехословакия изостря ситуацията.

снимки: БГНЕС/Архив
На 18 октомври 1989 г. Централният комитет на ГЕСП сваля от длъжност председателя на Държавния съвет Ерих Хонекер. Въпреки това, отварянето на границата вечерта на 9 ноември 1989 г. е изненада за всички. Стената пада. Промяната вече не може да бъде спряна. Същата вечер хиляди хора щурмуват граничните пунктове и празнуват "Берлинското чудо". След по-малко от година, на 3 октомври 1990 г., Германия се обединява отново.
Днес следите от стената до голяма степен са изчезнали от градския пейзаж на Берлин. В самия Берлин могат да бъдат открити само 1,5 км останки от Стената, останалата част е продадена по целия свят. Паветата при Бранденбургската врата напомнят за някогашното трасе на Стената.
Зеленски: Действията на Украйна на 9-ти май ще зависят от развитието на ситуацията в петък
Подготовката на DARA за Евровизия: Втора репетиция преди полуфинала на 14 май
Туроператори отчитат спад на резервациите с между 20 и 25% от избухването на войната в Иран
Повечето българи не подкрепят санкциите срещу Русия и военната подкрепа за Украйна
Министрите от кабинета "Радев" положиха клетва, кои са първите им задачи? (ОБЗОР)
До 10 дни започва пръскането срещу комари по Дунава, след като бяха отпуснати 1,28 млн. евро
Брюксел увери, че ще спази своята част от сделката след ултиматума на Тръмп